— Отлично. Щом е така, защо е отказала предложението на един толкова богат и известен мъж, като Ли Лиен?
— Това и мен много ме учуди, ваше превъзходителство. Ние, момичетата, си говорехме, че сигурно има някаква особена причина, но можехме само да гадаем каква е тя. Имаше нещо потайно в тяхната връзка. Например ние така и не узнахме къде ходеха… хм… да се любят. Той я канеше на всички свои пирове, но след вечеря двамата никога не се оттегляха в някоя от стаите, запазени за поканените. А тя нито веднъж не го придружи до неговия хотел. Когато научих, че Ли се бил самоубил заради нея, аз…
Младата жена се изчерви и като стрелна съдията с очи, продължи:
— Бях толкова любопитна да разбера къде са се срещали, че разпитах слугинята на Есенна Луна, и тя ми каза, че Ли е идвал един-единствен път в павилиона на господарката й, и то вечерта, преди да се самоубие. Поговорили си малко и той веднага си тръгнал. Разбира се, Царицата на цветята благодарение на титлата си може да отиде, където пожелае, на острова има толкова места, където би могла да се среща с любовниците си. Вчера следобед се осмелих да й задам този въпрос и тя ми отговори рязко да се занимавам с моите си неща. Стори ми се доста странно, защото тя обичаше да ни разказва пикантни подробности от интимното поведение на партньорите си. Няма да забравя колко много се смяхме, когато ни описваше как внушителният магистрат Луо…
— Да, да… — забързано я прекъсна съдията Ди. — Чух, че имате чудесен глас. Доколкото разбрах от моя помощник, вие учите пеене при една бивша куртизанка, някоя си госпожица Лин?
— Не знаех, че помощникът ви е толкова бъбрив! — отвърна Сребърна Фея и стрелна яден поглед към Ма Жун. — Ако другите момичета разберат, те също ще искат да вземат уроци при госпожица Лин и ще имаме еднакъв репертоар.
— Ние ще запазим тайната — усмихнато отвърна съдията. — Само исках да поговоря с госпожица Лин за неща, случили се на острова преди много години, но тъй като не бих искал нашата среща да стане достояние на някои люде, не мога да я проведа в трибунала. Мога ли да разчитам на вас да ми уредите една дискретна среща с нея?
— Няма да е лесно, ваше превъзходителство — каза куртизанката, като бърчеше чело. — Току-що бях при нея, но тя не ми позволи да вляза вътре. През вратата ми каза, че кашлицата й отново се засилила и че не ще може да ми дава уроци още една-две седмици.
— Едва ли е толкова болна, че да не може да отговори на няколко обикновени въпроса. Идете да я предупредите, че след час ще ни отведете при нея. Ние ще се върнем веднага.
Сребърна Фея церемониално ги изпрати до вратата. Щом излязоха, магистратът каза на Ма Жун:
— Искам Дао Бандъ да присъства на разговора ми с госпожица Лин, тъй като би могъл да ни подскаже интересни въпроси. Да влезем в този магазин за вино, сигурно ще ни упътят къде да го намерим.
Късметът им се усмихна. Управителят им каза, че в момента господин Дао Бандъ е в склада и преглежда нова пратка вина. Намериха Дао наведен над голяма делва вино. Търговецът се извини, че ги посреща на подобно място, и предложи да ги заведе в магазина, за да опитат от новото вино, но съдията отвърна:
— Бързам, господин Дао. Исках само да ви съобщя, че след малко ще имам среща с една възрастна жена, която преди трийсет години е била най-прочутата куртизанка на острова. Помислих си, че може би ще пожелаете да присъствате на срещата.
— Разбира се — възкликна Дао. — Как успяхте да я откриете, ваше превъзходителство? Аз от години се опитвам да издиря такъв човек!
— Струва ми се, че малко хора знаят за нейното съществуване. Сега имам едно кратко посещение, господин Дао, и на връщане ще минем да ви вземем оттук.
Дао Бандъ топло благодари на магистрата. На улицата съдията се обърна към помощника си и рече:
— Този търговец на вино отделя доста повече време за сделките си, отколкото пожела да си признае сутринта, струва ми се.
— Малцина биха се отказали да опитат новото вино! — отвърна с хитра физиономия Ма Жун.
Магазинът за антики и сувенири на Уън Юан беше на ъгъла на една пешеходна улица. Вътре върху множество големи и малки масички стояха скулптури, лакирани съдове и други старинни предмети с най-различни — форми и размери. Когато продавачът изчезна по стълбите, отнасяйки червената му визитна картичка, съдията каза тихо на Ма Жун:
— Ще се качиш с мен. Ще те представя като колекционер на старинен порцелан.
Едрият мъжага отчаяно запротестира, но съдията го прекъсна и му каза, че се нуждае от свидетел.
Уън Юан слезе почти моментално и се поклони ниско на съдията Ди. Понечи да се впусне в обичайния за подобни случаи порой от вежливи фрази, но нервното треперене на устните му не му позволи да произнесе и дума. Съдията побърза да заговори с подчертано сърдечен тон: