— Толкова съм чувал да хвалят вашата прекрасна колекция, господин Уън, че не можах да устоя на изкушението и дойдох да й хвърля едно око.
Уън отново се поклони дълбоко. Когато се изправи, си личеше, че обяснението на съдията е разпръснало уплахата му. Той се усмихна с пресилена скромност и каза:
— Нещата, които са тук долу, нямат голяма стойност, ваше превъзходителство. Те са просто за невежите посетители от затънтените провинции. Позволете ми да ви отведа горе.
Залата на първия етаж беше препълнена с ценни предмети, а по лавиците, които я опасваха, бе наредена превъзходна колекция от старинен порцелан. Антикварят отведе съдията и Ма Жун в една малка стая кабинет и покани магистрата да седне пред ниска масичка за чай. Ма Жун остана прав зад господаря си. Приглушената от хартията на прозорците светлина меко осветяваше окачените по стените свитъци, подчертавайки изящния им колорит, облагороден от времето. Въздухът беше приятно свеж, но Уън настоя гостът му да приеме едно красиво копринено ветрило. Докато антикварят наливаше уханния жасминов чай в чашата му, съдията заобяснява:
— Древните картини и ръкописи са моята слабост. А помощникът ми е специалист по старинен порцелан.
— Какво щастливо съвпадение! — възкликна Уън и постави на масичката лакирана кутия, от която извади изящна бяла ваза с издължена форма, обявявайки: — Донесоха ми я тази сутрин, но не съм сигурен дали е автентична. Дали вашият помощник би ми оказал честта да изкаже своето мнение?
Злощастният бивш боксьор загледа вазата с толкова покрусена физиономия, че Уън побърза да прибере деликатния предмет в подплатената му кутия и каза с тъжен глас:
— Да, аз също мислех, че е фалшификат, но не допусках, че е толкова груб. Господинът е истински познавач!
Ма Жун се върна зад креслото на господаря си, потискайки въздишка на облекчение. С все така приятелски тон съдията се обърна към антикваря:
— Но седнете, господин Уън, нека си поговорим спокойно.
Когато домакинът седна, съдията уточни небрежно:
— Да поговорим… но не за порцелан. Най-добре да се върнем на лъжите, които наприказвахте тази сутрин на съдебното заседание.
Изпитото лице на Уън стана мъртвешки бледо.
— Недостойната личност, която ви слуша… — заекна той.
Съдията го прекъсна студено и каза:
— Вие заявихте, че снощи сте дошли направо тук, след като сте напуснали „Сивият жерав“. Вероятно си въобразявате, че никой не ви е видял как изтезавате една беззащитна млада жена в занималнята на куртизанките. Но една прислужничка е станала свидетелка на сцената и ме уведоми.
Лицето на Уън се покри с червени петна. Като овлажни с усилие тънките си устни, той отвърна:
— Не сметнах за нужно да занимавам негово превъзходителство с подобна дреболия. Но тези своенравни момичета имат нужда от време на време от наказание.
— Този, който ще получи хубаво наказание, сте вие. Обида на съда, това значи петдесет удара с големия камшик8. Да свалим десет заради напредналата ви възраст, останалото ще е достатъчно, за да ви направи инвалид до края на живота ви!
Уън рязко се изправи и се хвърли в краката на съдията Ди. Заудря чело о земята, молейки за прошка. Съдията Ди ядно нареди:
— Станете! Няма да бъдете наказан с камшик, защото палачът ще отсече главата ви. Замесен сте в убийство.
— Убийство? — извика Уън. — Това не е възможно, ваше превъзходителство… Какво убийство!
— Убийството на члена на академията Ли Лиен. Един човек е чул разговора, който сте водили с него сутринта, когато е пристигнал тук преди десет дни.
Уън изгледа съдията с ококорени от почуда очи.
— До кея, под дърветата, мръсник такъв! — изрева Ма Жун.
— Но никой… — започна Уън. Замълча, после заекна: — Тоест…
Отново млъкна, като полагаше отчаяни усилия да се овладее.
— Хайде, говори… признавай! — прокънтя гласът на съдията Ди.
— Но ако разговорът ни ви е бил съобщен, би трябвало да знаете, че аз се постарах, направих всичко, което бе по силите ми, за да вразумя младия Ли — проплака Уън. — Казах му, че е чиста лудост да иска да обезчести дъщерята на Фън, че той ще му отмъсти по ужасен начин, че…
— Разказвай всичко — сряза го съдията. — Разкажи ми как се стигна до убийството.
— Този подлец Фън сигурно ме е наклеветил, ваше превъзходителство. Нямам нищо общо със смъртта на Ли Лиен. Виновникът сигурно е самият Фън!
Антикварят пое дъх и продължи по-спокойно:
— Ще ви обясня съвсем точно какво се случи, ваше превъзходителство. На разсъмване слугата на Ли дойде тук. Току-що бях станал. Каза ми, че господарят му, когото очаквах предната вечер, бил задържан поради сблъскване с друга джонка и че ме моли да отида на кея. Познавах баща му, императорския цензор Ли, и се надявах, че и със сина ще имам добри сделки. Мислех, че може би…
— Не се отдалечавай от фактите! — прекъсна го съдията.
— И така, Ли не се интересуваше от антични предмети, а настоя да му помогна в уреждането на тайна среща с госпожица Нефритов Пръстен, дъщерята на Фън Дай! Видял я, когато джонките им се сблъскали, и се опитал да я убеди да прекара нощта в неговата кабина. Отказът на момичето наранил самолюбието на този глупак и той бе решен на всяка цена да я накара да отстъпи пред каприза му. Опитах се да му обясня колко нелепи са тези намерения. Подчертах, че това е благопристойна девойка, чийто баща не само е твърде богат, но и е един от най-влиятелните хора и освен това…
— Това го знаят всички. Разкажи ми по-добре как омразата ти към Фън те накара да промениш плановете си.
Съдията Ди забеляза нервния тик, който изкриви изопнатото лице на Уън. Значи бе улучил. Антикварят избърса потното си чело и с отчаян глас заговори:
— Изкушението бе твърде силно за мен, ваше превъзходителство. Направих ужасна грешка, но Фън винаги се е отнасял с презрение към мен както в търговските сделки, така и… за други неща. Какъв глупак съм бил да помисля, че случаят е добър да го унизя чрез дъщеря му! А ако планът пропаднеше, Ли щеше да отнесе всичко. Затова му подхвърлих, че зная как да накараме Нефритов Пръстен да се съгласи на среща с него, и му казах да мине следобед при мен, за да уточним подробностите.
Антикварят погледна боязливо застиналото лице на съдията и продължи:
— Ли дойде и аз му разказах, че навремето един от първенците на острова се е самоубил, понеже известна куртизанка отблъснала любовта му и всички знаели, че Фън Дай е бил щастливият съперник на покойния. Дори се шушукаше, че това не било самоубийство и че Фън е убиец. И може би тези слухове не са били толкова неверни, ваше превъзходителство, тъй като, кълна се, вечерта, когато умря онзи нещастник, аз видях Фън да се шмугва зад хотела, където се разигра трагедията. Според мен Фън го е убил и е представил убийството за самоубийство.
Уън се покашля и продължи:
— Обясних на Ли, че госпожица Фън е чувала тези подмятания и ако той изпрати на девойката вест, че притежава неоспорими доказателства за вината на Фън, тя непременно ще дойде, защото силно обича баща си. Тогава той, Ли, ще може да прави каквото си пожелае с нея, тъй като тя няма да се осмели да го обвини публично. Това е всичко, ваше превъзходителство. Кълна се! Не зная дали Ли е изпратил съобщението и ако го е сторил, дали Нефритов Пръстен Го е посетила, но това, в което съм сигурен, е, че видях Фън в парка точно зад Червения павилион. А какво се е случило там, нямам никаква представа, ваше превъзходителство, и ви моля да ми вярвате! — Той падна на колене и заудря челото си о пода.
— Всяка дума от изявлението ви ще бъде проверена — смръщен изрече съдията Ди. — Надявам се, за ваше добро, всичко да е истина. Сега ще напишете признанията си как Есенна Луна ви е пошушнала, че Сребърна Фея е завързана гола за една колона в учебната зала на куртизанките, как вие сте отишли на посоченото място и след като момичето е отказало да отстъпи пред долните ви щения, жестоко сте я били с бамбукова флейта. Хайде, ставайте и изпълнявайте каквото ви наредих.
Уън се изправи с неочаквана пъргавина. Треперещите му ръце измъкнаха лист хартия от чекмеджето и го поставиха върху бюрото. Но когато потопи четката в туша, той се поколеба.
— Аз ще ви диктувам — рязко каза съдията Ди. — Аз, долуподписаният, с настоящото признавам, че през нощта на двайсет и осмия ден на Седмата луна…
Когато търговецът свърши, магистратът му нареди да сложи печата си върху признанието и отпечатъка от палеца си в долния ъгъл на документа. После побутна листа към Ма Жун, за да положи и той отпечатъка на палеца си като свидетел.
Пъхна листа в ръкава си и студено процеди:
— Не може и да се мисли за никакво пътуване до столицата. Поставям ви под домашен арест.
После слезе по стълбите, придружен от Ма Жун.
8
Правото в Китай е основано на една възходяща стълбица от наказания, които зависят не само от вида на престъплението, но и от положението на виновника по отношение на жертвата. Наказанията градират от бой с ратанени и с бамбукови пръчки до каторжен труд, изселване, заточение, удушаване, обезглавяване — Б.пр.