— Ще ви обясня съвсем точно какво се случи, ваше превъзходителство. На разсъмване слугата на Ли дойде тук. Току-що бях станал. Каза ми, че господарят му, когото очаквах предната вечер, бил задържан поради сблъскване с друга джонка и че ме моли да отида на кея. Познавах баща му, императорския цензор Ли, и се надявах, че и със сина ще имам добри сделки. Мислех, че може би…
— Не се отдалечавай от фактите! — прекъсна го съдията.
— И така, Ли не се интересуваше от антични предмети, а настоя да му помогна в уреждането на тайна среща с госпожица Нефритов Пръстен, дъщерята на Фън Дай! Видял я, когато джонките им се сблъскали, и се опитал да я убеди да прекара нощта в неговата кабина. Отказът на момичето наранил самолюбието на този глупак и той бе решен на всяка цена да я накара да отстъпи пред каприза му. Опитах се да му обясня колко нелепи са тези намерения. Подчертах, че това е благопристойна девойка, чийто баща не само е твърде богат, но и е един от най-влиятелните хора и освен това…
— Това го знаят всички. Разкажи ми по-добре как омразата ти към Фън те накара да промениш плановете си.
Съдията Ди забеляза нервния тик, който изкриви изопнатото лице на Уън. Значи бе улучил. Антикварят избърса потното си чело и с отчаян глас заговори:
— Изкушението бе твърде силно за мен, ваше превъзходителство. Направих ужасна грешка, но Фън винаги се е отнасял с презрение към мен както в търговските сделки, така и… за други неща. Какъв глупак съм бил да помисля, че случаят е добър да го унизя чрез дъщеря му! А ако планът пропаднеше, Ли щеше да отнесе всичко. Затова му подхвърлих, че зная как да накараме Нефритов Пръстен да се съгласи на среща с него, и му казах да мине следобед при мен, за да уточним подробностите.
Антикварят погледна боязливо застиналото лице на съдията и продължи:
— Ли дойде и аз му разказах, че навремето един от първенците на острова се е самоубил, понеже известна куртизанка отблъснала любовта му и всички знаели, че Фън Дай е бил щастливият съперник на покойния. Дори се шушукаше, че това не било самоубийство и че Фън е убиец. И може би тези слухове не са били толкова неверни, ваше превъзходителство, тъй като, кълна се, вечерта, когато умря онзи нещастник, аз видях Фън да се шмугва зад хотела, където се разигра трагедията. Според мен Фън го е убил и е представил убийството за самоубийство.
Уън се покашля и продължи:
— Обясних на Ли, че госпожица Фън е чувала тези подмятания и ако той изпрати на девойката вест, че притежава неоспорими доказателства за вината на Фън, тя непременно ще дойде, защото силно обича баща си. Тогава той, Ли, ще може да прави каквото си пожелае с нея, тъй като тя няма да се осмели да го обвини публично. Това е всичко, ваше превъзходителство. Кълна се! Не зная дали Ли е изпратил съобщението и ако го е сторил, дали Нефритов Пръстен Го е посетила, но това, в което съм сигурен, е, че видях Фън в парка точно зад Червения павилион. А какво се е случило там, нямам никаква представа, ваше превъзходителство, и ви моля да ми вярвате! — Той падна на колене и заудря челото си о пода.
— Всяка дума от изявлението ви ще бъде проверена — смръщен изрече съдията Ди. — Надявам се, за ваше добро, всичко да е истина. Сега ще напишете признанията си как Есенна Луна ви е пошушнала, че Сребърна Фея е завързана гола за една колона в учебната зала на куртизанките, как вие сте отишли на посоченото място и след като момичето е отказало да отстъпи пред долните ви щения, жестоко сте я били с бамбукова флейта. Хайде, ставайте и изпълнявайте каквото ви наредих.
Уън се изправи с неочаквана пъргавина. Треперещите му ръце измъкнаха лист хартия от чекмеджето и го поставиха върху бюрото. Но когато потопи четката в туша, той се поколеба.
— Аз ще ви диктувам — рязко каза съдията Ди. — Аз, долуподписаният, с настоящото признавам, че през нощта на двайсет и осмия ден на Седмата луна…
Когато търговецът свърши, магистратът му нареди да сложи печата си върху признанието и отпечатъка от палеца си в долния ъгъл на документа. После побутна листа към Ма Жун, за да положи и той отпечатъка на палеца си като свидетел.
Пъхна листа в ръкава си и студено процеди:
— Не може и да се мисли за никакво пътуване до столицата. Поставям ви под домашен арест.
После слезе по стълбите, придружен от Ма Жун.
ГЛАВА XII
Съдията Ди проучва нови факти с помощника си, а една бивша куртизанка извиква сенки от миналото
Крачейки забързано по улицата, магистратът се обърна към помощника си:
— Бях несправедлив към Рака и другия ти приятел, признавам го. Те ни предоставиха ценни сведения.