— Вие сте се объркали, госпожо — отвърна съдията, силно раздразнен от високомерното държание на непознатата. — Трябва да ви известя, че се намирате в частна резиденция!
— Частна ли? На този остров за мен няма частни резиденции, драги ми господине!
— Но коя сте вие, моля?
— Аз съм Царицата на цветята на Райския остров.
— Разбирам — бавно изрече съдията и поглади замислено брадата си. Положението беше доста объркващо. Той добре знаеше, че в известните развлекателни центрове комитет от видни особи всяка година присъжда титлата „Царица на цветята“ на най-красивото и надарено „цвете“ — тоест куртизанка — и тази жена заема видно място сред изисканото общество. Тя определя модата и дава тон в суетния свят на „цветята и върбите“, както наричаха този леконрав женски мир. Трябваше да се освободи от леко облечената личност, без да я оскърби. Много учтиво се обърна към нея:
— На какво щастливо обстоятелство вашият смирен слуга дължи неочакваната чест на това посещение?
— Чиста случайност. Връщам се от баните — онази, голямата постройка в другата част на парка. — Исках да мина през верандата, за да изляза на пътеката, която обикаля хотела и води до частния ми павилион, отвъд боровата гора вляво. Мислех, че тук няма никой.
Съдията я изгледа с присвити очи.
— Имам усещането, че известно време ме наблюдавахте — уж небрежно отбеляза той.
— Нямам навик да се занимавам с другите. По-скоро те се занимават с мен.
Тонът на младата жена беше високомерен, но в поведението й пролича някакво внезапно притеснение. Тя стрелна поглед към вратата на салона и попита със свъсени вежди:
— Как ви хрумна нелепата мисъл, че ви шпионирам.
— Просто имах смътното усещане, че някой ме дебне.
Тя придърпа по-плътно към себе си прозрачната рокля и голотата й изпъкна още повече.
— Странно, и аз имах същото усещане, докато се качвах тук — но бързо се овладя и добави подигравателно: — Всъщност все ми е едно. Свикнала съм да ме следят!
Тя се засмя, но кристалните звуци внезапно секнаха, а лицето й побеля. Съдията бързо обърна глава. Той също бе дочул някакъв странен кикот, придружил смеха на жената. Звукът като че идваше откъм затворения с решетка прозорец на спалнята. Гостенката му преглътна и попита задавено:
— Кой е в Червената стая?
— Никой.
Погледът на куртизанката обходи мигновено стаята и се спря върху едноетажната постройка в парка. Музиката бе замлъкнала, чуваха се само аплодисменти и смях. Тъй като гостенката мълчеше и тишината засилваше неловкото положение, съдията уж непринудено подхвърли:
— Струва ми се, че там добре се забавляват!
— Това е ресторантът на парка. На партера поднасят превъзходни ястия. Първият етаж е за… по-интимни наслади.
— Естествено. И така, аз съм очарован, че щастливият случай ми предостави възможността да се запозная с най-красивата жена на Райския остров. Което, от друга страна, извънредно много ме натъжава, тъй като тази вечер съм зает, а утре потеглям рано сутринта и не ще мога да се насладя на компанията ви достатъчно дълго.
Въпреки думите на съдията младата жена, изглежда, нямаше никакво намерение да си тръгва. Тя постави тоалетното си сандъче на земята, кръстоса ръце зад главата си и се облегна на парапета. Тази поза подчертаваше стройното й тяло, заоблените бедра и красивите гърди с твърди зърна под прозрачната тъкан. Съдията забеляза, че цялото тяло на посетителката му е абсолютно гладко, без нито едно косъмче — както е обикновено при куртизанките. Той бързо отмести погледа си, а жената спокойно попита:
— Струва ми се, че не изпуснахте нито една подробност?
След като се наслади на смутеното мълчание на своя домакин по неволя, тя отпусна ръце и самоуверено добави:
— Не бързам особено. Банкетът тази вечер е в моя чест и един от обожателите ми ще дойде да ме отведе на него. Нека малко да почака, докато ми разкажете за себе си. Изглеждате много внушително с тази голяма брада. Предполагам, че сте чиновник от столицата или нещо подобно…
— О, не, госпожо. Аз съм само един скромен провинциалист, недостоен да се нареди сред вашите почитатели!
И като стана, добави:
— Сега трябва да се приготвя за излизане. Не смея да ви задържам повече, а и вие вероятно бързате да се приберете, за да довършите тоалета си.
По червените пълни устни на младата жена заигра презрителна усмивка.
— Не се опитвайте да разигравате свенливост! — каза тя. — Видях очите ви, когато ме оглеждахте преди малко. Безполезно е да отричате, че желаете да притежавате онова, което съзряхте.
— От страна на толкова невзрачна личност като мен подобно желание би било твърде самонадеяно — сковано отвърна съдията Ди.