— По това време — поде магистратът — една куртизанка на име Зелен Нефрит е била избрана за Царица на цветята. Познавахте ли я добре?
— Да. Но тя умря преди трийсет години, по време на епидемията. Аз бях една от първите, която се зарази. Научих за смъртта на Зелен Нефрит няколко седмици по-късно, когато вече оздравявах. Тя се заразила малко след мен и починала много бързо.
— Предполага се, че Зелен Нефрит е имала много обожатели?
— Разбира се. Не познавах по-голямата част, само двама ми бяха по-близки, двама обитатели на острова — Фън Дай и Дао Куан. Когато се възстанових, Дао и Зелен Нефрит вече не бяха между живите.
— Уън Юан, търговецът на антики, не се ли опитваше да спечели благоразположението й?
— Уън Юан? Да, познавам и него, но ние го отбягвахме. Той намираше удоволствие само в това да изтезава жените. Правеше скъпи подаръци на Зелен Нефрит, но тя дори не го поглеждаше. Уън още ли е на тоя свят? Вероятно минава шейсетте. Всичко беше толкова отдавна.
Прелестни куртизанки минаха край прозореца, разговаряйки оживено. Едната избухна във весел смях.
— Мислите ли — отново попита съдията Ди, — че може да има нещо вярно в приказките, че Фън бил любовник на Зелен Нефрит?
— Фън беше много красив мъж. С честно сърце, човек, на когото можеше да се разчита. Той и Дао Куан бяха сродни, избрани души. Дао също бе красив, честен и добър. И много, много влюбен в нея.
— Носи се слух, че Дао се е самоубил, тъй като Зелен Нефрит предпочела Фън. Вие сте го познавали, госпожице Лин, мислите ли, че е възможно Дао да е постъпил по този начин?
Бившата куртизанка не отговори веднага. Вдигна сляпото си лице, за да улови по-добре звука от цитра, на която някой се упражняваше на първия етаж. Натрапчиво се повтаряше един и същ мотив. Най-после госпожица Лин каза:
— Това момиче трябва да настрои инструмента. Да, Дао Куан дълбоко обичаше Зелен Нефрит и е възможно да се е самоубил заради нея.
Тя изведнъж долови учестеното дишане на Дао Бандъ при последните думи и рязко попита:
— Кой е с вас, ваше превъзходителство?
— Един от моите помощници.
— Не е вярно, ваше превъзходителство, този, когото чух, вероятно добре е познавал Дао Куан. Той би могъл да ви разкаже много повече от мен.
Разтърси я жестока кашлица, тя извади от ръкава си смачкана кърпичка и избърса устните си. Когато отдръпна дланта си, на кърпичката аленееха кървави петна. Съдията разбра, че дните на болната са преброени. Той я изчака да се посъвземе и продължи:
— Казват също, че Дао Куан не се е самоубил, а е бил убит от Фън.
Тя бавно поклати глава.
— Това е клевета, ваше превъзходителство. Дао Куан беше най-добрият приятел на Фън. Често съм ги чувала да говорят за Зелен Нефрит. Зная, че ако тя бе предпочела единия, другият щеше да приеме избора й. Но мисля, че не е имала време да избира.
Съдията въпросително погледна Дао Бандъ, който поклати глава. Списъкът с въпросите бе изчерпан.
— Мисля — поде красивият, топъл глас, — че Зелен Нефрит искаше нещо повече от хубав, честен и богат любим. Нейният избраник трябваше да въплъщава всичко това, но и да бъде способен да захвърли богатство и репутация, всичко… заради жената, която обича.
Гласът секна. Съдията Ди гледаше втренчено през прозореца. Музикалната тема на цитрата му лазеше по нервите. Като правеше усилия да запази спокойствие, той се обърна към куртизанката:
— Дълбоко съм ви благодарен, госпожице Лин. Страхувам се, че ви изморих. Ще поръчам носачи и стол.
— Аз съм ви признателна, ваше превъзходителство, за благосклонното внимание и ви благодаря.
Въпреки че думите й бяха смирени, тонът, с който старата жена ги изрече, извикваше образа на великата куртизанка, отпращаща поредния почитател с царствена милост. Сърцето на съдията Ди се сви.
Когато всички излязоха, Дао Бандъ промълви:
— Останал й е само гласът. Колко странно е това извикване на сенките. Имам нужда да размисля, ваше превъзходителство, моля да ме извините.
Съдията кимна и се обърна към Ма Жун:
— Иди да наемеш стол и носачи за госпожица Лин. Ще кажеш да го докарат пред задната врата и ще помолиш Сребърна Фея да настани старата жена, без да привлича вниманието. Имам да направя още едно посещение, преди да се върна в Червения павилион. Ще бъда там след час.
ГЛАВА XIII
Ма Жун намира употреба на златните слитъци и дава мъдри съвети на един млад поет
Ма Жун отиде до търговския квартал на острова и избра сред носилките, очакващи клиенти, малък стол с четирима носачи. Плати предварително и даде щедър бакшиш. Зарадваните носачи весело заприпкаха след него към общежитието на куртизанките. Сребърна Фея и госпожица Лин ги чакаха в задния двор. Младата куртизанка помогна на по-възрастната жена да се качи в стола, после с тъжен поглед изпрати групата, която се скриваше зад ъгъла. Като забеляза унинието й, Ма Жун се усмихна смутено: