— Ще ми позволите ли да седна при вас, господин Дзя?
Лицето на самотния младеж просветна:
— Заповядайте, за мен е удоволствие!
После отново помръкна и рече:
— Съжалявам, че не мога да ви предложа нищо повече. Последните ми пари изтекоха с виното от тази кана. А старият Фън още не е снесъл обещаната сума.
Езикът му се преплиташе. Ма Жун предположи, че въпросната кана е била предшествана от доста други, и предложи бодро:
— Хайде да изпием една кана!
Той извика келнера, поръча и след като му плати, напълни чашите.
— За добрия ни късмет! — изпразни чашата на един дъх и побърза да я напълни отново. Поетът направи същото, после заяви мрачно:
— Благодаря ви, малко късмет никак няма да ми е излишен.
— Велики небеса! Вие ли изричате това, бъдещият зет на Фън? Да се ожениш за единствената дъщеря на съдържателя на игралните домове, ами че това е най-приятният начин да се добереш до парите му!
— Именно за това имам нужда от късмет, за да се измъкна от мръсната каша, в която ме забърка оня мерзавец Уън.
— Все още не съм наясно от какво се притеснявате. Но че Уън е кучи син, съм напълно съгласен.
За миг Дзя се вгледа в Ма Жун с плувнали в сълзи очи и изведнъж се реши:
— Тъй като академикът Ли умря и планът бе изоставен, не виждам защо да не ви го разкрия… — каза той. — Та ето какво се случи. Когато загубих парите на онази проклета маса, наглият Ли седеше точно срещу мен. Добър човек, дори ме смъмри, че играя непредпазливо. По-късно ме заговори и попита дали не бих желал да си върна парите срещу една дребна услуга. Разбира се, отвърнах, дори и това да ми струва някои неудобства. Той ме заведе в магазина на Уън. Двамата крояха нещо срещу Фън Дай. Уън щял да го постави в затруднено положение, а Ли щял да използва влиянието си в двора, за да отстранят Фън от длъжността му. Мястото на главен надзорник щяло да се заеме от Уън. Естествено, Ли щеше да получи нещичко за услугата, нали знаете как е при висшите сановници! Моята роля в тази афера бе да спечеля благоразположението на Фън, да вляза в стаята му и да скрия там една малка кутийка. Само това се искаше от мен.
— Мръсници! И вие приехте, глупак такъв!
— Няма защо да ме обиждате. Я ми кажете какво щяхте да правите вие без пукната пара тук, на този остров. Освен това не познавах Фън и мислех, че и той е същият мръсник. Не ме прекъсвайте, защото ще изгубя нишката. Впрочем не казахте ли, че тази кана е за двамата?
Ма Жун отново напълни чашата на младия поет, който я пресуши жадно и продължи:
— Добре. Значи Ли ме посъветва да отида при Фън и да му поискам заем, който съм щял да върна, след като си взема изпитите. Изглежда, Фън има слабост към младите талантливи поети, изпаднали в беда. До този момент всичко вървеше според плана. Но когато се срещнах с Фън, разбрах, че той е достоен човек. Веднага се съгласи да ми заеме парите и, изглежда, ме хареса, защото на другия ден ме покани на обяд. На следващия ден също. Запознах се с дъщеря му, очарователна девойка, и с Дао Бандъ, честен младеж и с безупречен вкус по отношение на поезията. Беше чел стиховете ми и смяташе, че могат да се мерят с елегантността на древните поети.
Дзя си наля сам, отпи дълга глътка и продължи:
— След този втори обяд отидох при Уън и му заявих, че отказвам да работя срещу Фън Дай, защото е почтен човек и тъй като и аз съм почтен човек, никога не работя против почтените хора. И уточних, че именно поради това е съвсем в реда на нещата да работя срещу Уън и Ли и всичките техни приятели. Всичко това му го казах, мой човек, а и още едно-две неща. Тогава Уън се развика, че и без това от тях няма да получа пукната пара, понеже Ли Лиен размислил и изоставил целия план. Това чудесно ме устройваше. Взех на заем една сребърна монета от собственика на странноприемницата, докато Фън ми отпусне обещаната сума, и тръгнах по улиците на острова, където се раздават фриволните земни наслади. Там открих едно очарователно дете, най-красивото и приятно създание, което съм срещал в живота си — с една дума, жената на моите мечти.
— Тя пише ли стихове? — подозрително попита Ма Жун.
— Не, слава на небето! Тя е обикновена, мила и сговорчива. Отморяваща, ако разбирате какво искам да кажа. Небето да ме пази от литераторки! — той се задави, после продължи: — Жените с литературни дарби са нервни, лесно се палят и са прекалено възторжени — а всичко това самият аз притежавам в достатъчна степен. Не, приятелю, в дома ми поезия ще създавам само аз. Никой друг!