Червеният павилион

— Тогава защо е тази погребална физиономия? — извика Ма Жун. — Вие май не си знаете късмета! Оженвате се за Фъновата и вземате другата, отморяващата, за наложница: от просто по-просто!

Дзя изпъна гръб, с усилие съсредоточи погледа си в своя събеседник и изрече с достойнство:

— Фън Дай е свестен човек, а дъщеря му не е „Фъновата“, а сериозно и възпитано момиче, дори да е малко припадничава, ако мога така да се изразя. Фън ме обича, Нефритов Пръстен ме обича, аз обичам и него, и нея. За такъв подлец ли ме вземате? Да туря ръка върху парите и дъщерята на такъв свестен човек и като скромен принос към сватбеното увеселение да си купя куртизанка и да я въведа в дома им.

— Много мъже биха се втурнали към такъв късмет — отвърна замислено Ма Жун. — Аз първи.

— Тогава съм щастлив, че аз не съм вие — възмутено изтърси Дзя.

— Чувствата ни са взаимни!

— Взаимни?… — бавно повтори поетът, сбърчвайки чело в усилие да схване смисъла.

Сочейки последователно с пръст ту Ма Жун, ту себе си, заповтаря:

— Вие… аз… вие, аз. После рязко млъкна и изкрещя: — Вие ме обиждате, господине!

— Не, не — отвърна Ма Жун. — Погрешно ме разбрахте.

— Моля да ме извините — с усилие изговори Дзя. — Толкова съм затънал в неприятности.

— Какво смятате да правите?

— Не зная. Само да имах малко пари, щях да откупя момичето и двамата да изчезнем оттук. Това би било и чудесен подарък за Дао Бандъ. Той обича госпожица Нефритов Пръстен, но не смее да й го признае.

И като се наведе към Ма Жун, пошепна:

— Господин Дао има скрупули. Разбирате ли?

Ма Жун въздъхна дълбоко.

— Изслушайте, млади човече, мнението на един опитен мъж. Ето какво трябва да се направи. Оженете се за дъщерята на Фън и се потрудете здравата, цял един месец, докато възторзите й съвсем охладнеят, така че да започне да моли за милост и покой. Тогава й заявявате: чудесно, ще те оставя да си починеш, но пък аз през това време няма да стоя и да си бия шамари, и откупвате онова отморяващо девойче. Жена ви е възхитена, другата също и работата ви оттук нататък е да правите така, че двете да са си все така възхитени. След това се почерпвате с още една наложница, за да можете вечер да играете домино на четири чифта ръце, когато настроението им не е от най-прекрасните… Така прави господарят ми, съдията Ди, с трите си съпруги, а той е учен човек и възможно най-свестният мъж. Това е, а понеже отворих дума за господаря си, май е време да се връщам при него.

Той вдигна каната и я допи до дъно. После напусна кръчмата, оставяйки задъхания от негодувание поет да търси някакъв достоен отговор.

Глава XIV Нефритов Пръстен признава, че е извършила убийство, а пък господин Фън разказва на съдията Ди любовни спомени

Щом излезе от общежитието на куртизанките, съдията Ди се упъти стремително към Фън. Подаде на вратаря голямата си официална визитка и няколко минути след това Фън забързано прекоси вътрешния двор, за да посрещне неочаквания гостенин.

— Нещо ново ли има? — живо попита той.

— Да — отвърна съдията с най-спокоен тон. — Научихме някои интересни подробности. Но все пак, преди да предприемем официалните мерки, които обстоятелствата изискват, бих искал да доуточня някои неща с вас и с вашата дъщеря.

Фън го стрелна с поглед и бавно изрече:

— Трябва ли да разбирам, ваше превъзходителство, че желаете да проведете поверителен разговор с нея?

Съдията Ди кимна утвърдително и Фън продължи:

— Тогава позволете да ви отведа до малкия павилион, където ваше превъзходителство се срещна с Дао тази сутрин.

Той даде някакви нареждания на домакина и поведе съдията Ди през лабиринта от коридори и богато украсени зали до задния двор. Двамата седнаха пред ниска масичка за чай, домоуправителят напълни чашите им и се оттегли. Скоро по алеята се мярна изтънченият силует на Нефритов Пръстен. Момичето носеше същата рокля от черна коприна. След като Фън я представи на съдията, тя застана зад стола на баща си и зачака права, скромно свела очи. Съдията Ди се отпусна в креслото си, поглади умислено дългата си черна брада и се обърна към Фън:

— Осведомиха ме, че членът на академията Ли Лиен, след като е видял дъщеря ви по време на сблъскването на двете джонки, замислил скверно деяние и изпратил съобщение, в което се казвало, че ако тя не се съгласи да се срещне тайно с него в Червения павилион, той ще направи публично достояние някои факти, свързани с извършено някога от вас престъпление. Освен това има свидетели, които твърдят, че са ви видели близо до Червения павилион в нощта, когато умря Ли.