Фън силно пребледня и прехапа устни. Докато се мъчеше да съобрази някакъв отговор, Нефритов Пръстен вдигна глава и каза спокойно:
— Ли наистина се държа подло с мен. Не е нужно да отричам, татко! Винаги съм смятала, че това рано или късно ще стане известно.
Фън понечи да каже нещо, но тя побърза да продължи, като гледаше магистрата право в очите.
— Ето какво се случи, ваше превъзходителство. След сблъскването на джонките Ли дойде лично да поднесе извиненията си. Отначало се държеше много възпитано, но веднага щом прислужницата ми излезе да донесе чай, поведението му стана твърде нагло, обсипа ме с дръзки комплименти и каза, че бихме могли да се възползваме от това, че джонките ни ще бъдат една до друга цялата нощ, за да прекараме времето си по приятен начин. Този човек бе толкова убеден в силата на обаянието си и в собствената си значимост, че изобщо не можеше да допусне някакъв отказ от моя страна. Когато категорично отхвърлих недостойното му предложение, изпадна в бяс и се закле да ме притежава независимо от моята воля. Оставих го да беснее и се барикадирах в каютата си. Когато се прибрах у дома, не казах нищо на баща си, защото се страхувах, че ще тръгне да се разправя с Ли и ще си навлече неприятности. Според мен цялата история не си струваше труда, тъй като Ли Лиен очевидно бе пиян, когато дойде на джонката ми, и се държа по този неприличен начин. Но следобеда в деня, когато почина, този нещастник ми изпрати писмо, в което пишеше горе-долу това, което вие сега казахте.
Фън понечи да отвори уста, но тя постави ръка върху рамото му и продължи:
— Аз обичам баща си, ваше превъзходителство… готова съм да направя всичко, за да му помогна. А наистина се носят слухове, че преди много години някои от постъпките му биха могли да се обяснят по злепоставящ за него начин. И така, същата вечер аз се измъкнах от къщи и се отправих към Червения павилион. Минах отзад и влязох, без никой да ме види. Ли седеше пред масата и пишеше нещо. Той се зарадва на появата ми, предложи ми стол и заяви, че винаги е бил уверен в моето съгласие, тъй като това е волята на небето. Опитах се да изкопча нещо за предполагаемото престъпление, но той ми отговаряше уклончиво. Виждам, че сте ме излъгали, казах му аз тогава, връщам се вкъщи и ще разкажа всичко на баща си. Той стана и започна да ме обижда как ли не, разкъса горната част на роклята ми и заяви, съскайки, че ще ме изнасили. Не смеех да викам за помощ, тъй като името ми щеше да бъде опетнено, ако се разбереше, че съм дошла на тайна среща с мъж. Всъщност се надявах да го удържа и се борих с всички сили, издрах му устата и ръцете. Той от своя страна беше много груб с мен. Ето доказателството.
Без да обръща внимание на протестите на баща си, смъкна от раменете роклята си и застана гола до кръста пред съдията. По рамото й, по лявата гръд и по ръцете се виждаха виолетови, вече започнали да пожълтяват белези. Тя се прикри отново с роклята и продължи:
— Докато се борехме, от масата се разхвърчаха листата и се показа малък кинжал. Престорих се, че приемам предложението на негодника, и когато той пусна ръцете ми, за да развържа колана си, аз сграбчих оръжието и извиках, че ще го убия, ако не се откаже от намерението си. Той пристъпи към мен… замахнах наслуки и после видях кръв да блика от врата му. Той отстъпи към креслото, строполи се в него и захърка ужасяващо. Обезумяла, аз изтичах през парка. После разказах всичко на баща си, той ще ви разкаже останалото.
Нефритов Пръстен се поклони леко на съдията и слезе по стълбите на павилиона. Съдията Ди погледна въпросително към Фън. Главният надзорник на Райския остров подръпваше бакенбардите си, после се покашля и започна със сломен глас:
— Когато дъщеря ми разказа всичко, ваше превъзходителство, се опитах да я успокоя, като й обясних, че тя няма вина за убийството, че най-свещено право на жената е да брани честта си независимо на каква цена. От друга страна, за мен щеше да е твърде неприятно, ако цялата история се разчуеше. Репутацията на Нефритов Пръстен щеше да пострада и въпреки че слуховете за някаква моя злодейска роля в една история отпреди много години са напълно несъстоятелни, щеше да ми е доста неприятно отново да се разнесат. Затова реших да действам твърде… хм… неправомерно.
Той замълча, колкото да сръбне глътка чай, и продължи:
— Отидох в Червения павилион, където заварих Ли мъртъв в креслото в средата на салона, точно така, както беше разказала дъщеря ми. На масата и по пода имаше малко кръв, дрехата му бе попила почти всичко. Отнесох трупа в Червената стая, положих го на пода с ножа в дясната ръка. После взех пръснатите при борбата документи от салона и ги занесох в Червената стая, излязох и заключих вратата отвън. Единственият прозорец на Червената стая с мъртвеца в нея е с решетки и се надявах смъртта му да мине за самоубийство. Така и стана, още повече че отказът на Царицата на цветята осигуряваше достатъчно правдоподобен мотив.