— Предполагам — отбеляза съдията Ди, — че сте мушнали ключа в ключалката отвътре при разбиването на вратата, след като са ви извикали?
— Точно така, ваше превъзходителство. Бях взел ключа със себе си, защото знаех, че щом нещастието бъде открито, аз ще съм първият, когото ще повикат. Управителят на хотела ме извика, пътем уведомихме съдията Луо и веднага дойдохме в Червения павилион. Когато разбиха вратата, магистратът и стражарите нахълтаха веднага в стаята и се спуснаха към мъртвия, както и очаквах, така че успях спокойно да пъхна ключа в ключалката.
— Тъкмо това и предположих — рече съдията Ди. Замисли се за миг, после, поглаждайки брадата си, допълни: — И за да не се разкрие измамата ви, сте взели последните писания и драсканици на Ли.
— Но защо да го правя, ваше превъзходителство? Този развратник се е домогвал и до Царицата на цветята.
— Но не за нея е мислел, когато е чертаел двата кръга, а за вашата дъщеря. В неговите представи тези два кръга са означавали нефритови пръстени. Когато ги е начертал, е забелязал, че приличат и на пълната есенна луна, и затова е изписал три пъти това име под тях.
Фън се взря втрещен в съдията.
— Всемогъщи небеса, точно така е! — извика той. — Колко глупаво от моя страна да не се сетя. — И с неудобство добави: — Предполагам, че сега цялата история ще се разчуе и отново ще се разглежда от съда?
Съдията Ди допи чая си на малки глътки, загледан в разцъфналите олеандри. Две пеперуди се преследваха над озарените от слънцето цветове. В тази така спокойна градина човек се чувстваше много далеч от шумното оживление на острова. Като се обърна към домакина, съдията промълви с тъжна усмивка:
— Вашата дъщеря е много смело и способно момиче, господин Фън. Разказът й, допълнен с вашия, ни помага да изясним смъртта на младия учен. Много съм доволен, че имаме и обяснения за произхода на драскотините по ръцете му, тъй като в един момент започнах да се питам дали в тази загадъчна история не са замесени и свръхестествени сили. Но трябва да си обясним и подутините на врата му. Дъщеря ви забелязала ли ги е?
— Не, ваше превъзходителство. Нито пък аз. Вероятно е някакво подуване на жлеза. Но да се върнем към мерките, които възнамерявате да предприемете по отношение на дъщеря ми и мен. Дали смятате…
— Когато една жена убива мъж, който се опитва да изнасили — прекъсна го магистратът, — законът повелява тя да напусне трибунала свободна. Но вие господин Фън, вие нарочно сте объркали уликите на убийството, а това е сериозно престъпление. Преди да реша какво ще предприема, бих искал да зная нещо повече за едновремешните слухове, за които вашата дъщеря спомена. Прав ли съм, мислейки, че те ви набеждават за убийството на Дао Куан, бащата на Дао Бандъ, преди трийсет години, понеже е бил ваш съперник за сърцето на една жена?
Фън се изправи в креслото си и отговори отчетливо:
— Да, ваше превъзходителство. Безполезно е да ви убеждавам, че това е една чудовищна клевета и че не съм убил Дао Куан, моя най-добър приятел. Вярно е, че по онова време бях дълбоко влюбен в Царицата на цветята, куртизанката Зелен Нефрит. Най-съкровеното ми желание бе да се оженя за нея. Бях на двайсет и пет години, току-що назначен за главен надзорник на острова. Моят приятел Дао Куан, който беше на двайсет и девет години, също я обичаше много. Той беше женен, но бракът му не бе твърде щастлив. Фактът, че и двамата бяхме влюбени в Зелен Нефрит, не влияеше върху нашето приятелство. Всеки от нас се стараеше да спечели сърцето на красавицата и този, който не успееше, нямаше да се сърди на другия заради победата му, така се бяхме уговорили и бяхме напълно единодушни в решението си. Зелен Нефрит като че не бързаше да направи своя избор и все отлагаше момента за окончателното си решение.
Фън спря за миг и потърка брадичката си. Поколеба се, очевидно се питаше как точно да обясни и да поднесе нещата, и накрая каза:
— Май че ще е по-добре да ви разкажа цялата история, ваше превъзходителство. Трябваше още преди трийсет години да го направя, но постъпих глупашки и когато ми дойде акълът, вече беше късно.