И той въздъхна дълбоко.
— Освен Дао Куан и мен още един човек ухажваше Нефрит, търговецът на антики Уън Юан. Той домогваше до нейната благосклонност не защото беше влюбен, а единствено за да се наложи… да каже че струва не по-малко от мен или Дао. Той плати на една от прислужничките на Зелен Нефрит да следи, като си въобразяваше, че аз или Дао тайно един от друг сме станали любовници на красивата куртизанка. И тъкмо когато с Дао решихме да подканим Зелен Нефрит най-сетне да направи своя избор, платената от Уън прислужница му доверила, че господарката й е бременна. Уън веднага отишъл при Дао и му съобщил новината, загатвайки, че аз съм отговорен за събитието и че двамата със Зелен Нефрит сме се подиграли с него. Дао веднага дотича. Въпреки че беше темпераментен човек, той бе достатъчно умен и справедлив и никак не ми беше трудно да го убедя, че не съм имал интимни отношения със Зелен Нефрит. Започнахме да обсъждаме как да постъпим. Аз предложих да отидем при нея и да й кажем: ние знаем, че обичате друг, и няма да ви досаждаме повече, но по-добре е да ни имате доверие и да ни съобщите името на избраника на вашето сърце, защото ние си оставаме ваши приятели и сме готови да ви помогнем при нужда. Но Дао не беше съгласен. Според него Зелен Нефрит ни бе накарала да повярваме, че се колебае кого от двама ни да избере, с единствената цел да измъкне повече пари. Аз я защитих, като изтъкнах, че подобно нещо не й е присъщо, но Дао не желаеше повече да ме слуша и бързо си тръгна. Щом излезе, размислих и реших, че е мой дълг да го разубедя и да го предпазя от някоя необмислена постъпка. На път за дома му срещнах Уън Юан. Със злорада усмивка той ми каза, че току-що е съобщил нещо ново на Дао: Зелен Нефрит щяла да Се срещне с неизвестния си любовник същия ден следобед в Червения павилион… И добави, че Дао вече е тръгнал за там, за да разбере кой е мъжът. Като се опасявах приятелят ми да не попадне в мрежите на Уън, се втурнах към Червения павилион напряко през парка. Когато стигнах до верандата, видях Дао да седи в салона. Извиках го. Той не помръдна. Тогава влязох и видях, че от гърлото му стърчи дръжката на нож, а гърдите му са целите в кръв. Нещастникът вече не дишаше.
Фън прекара ръка по лицето си, после се втренчи с невиждащ поглед в олеандрите отвън. След малко се посъвзе и продължи:
— Докато гледах потресен трупа на моя приятел, чух стъпки в коридора. Веднага съобразих, че ако ме заварят, ще ме обвинят, че съм убил Дао от ревност. Изтичах до павилиона на Царицата на цветята. Нямаше никой. След това се върнах вкъщи. Седнах в библиотеката и се помъчих да намеря някакво обяснение на току-що видяното, когато един помощник на съдията дойде да ми съобщи, че в качеството си на главен надзорник на острова трябва незабавно да отида в Червения павилион, където някой се е самоубил. Отидох. Заварих съдията и хората му в Червената стая. Някакъв прислужник от хотела забелязал тялото на Дао през решетките на прозореца. Вратата била заключена, а ключът се намираше на пода до нея и съдията реши, че Дао се е самоубил, забивайки в гърлото си ножа, чиято дръжка още стискаше във вкочанената си длан. Какво да сторя? Какво да кажа? Изглежда, след като съм си тръгнал от павилиона, убиецът е пренесъл трупа от салона в Червената стая, за да заприлича на самоубийство. Когато разпитаха управителя за възможния мотив за самоубийство, той изтъкна че Дао е бил един от ухажорите на Царицата на цветята. Магистратът нареди да доведат Зелен Нефрит и тя потвърди. За голяма моя изненада заяви, че той бил предложил на господаря й да я откупи, за да се ожени за нея, но тя му отказала. Отчаяно се мъчех да привлека вниманието й, правех знаци, докато изричаше невероятните си лъжи, но тя нито за миг не отклони погледа си към мен. Без да мисли повече, съдията реши, че става въпрос за банално самоубийство поради нещастна любов, и я отпрати. Понечих да тръгна след нея, но той ми нареди да остана. Епидемията от едра шарка вземаше плашещи размери и магистратът на Цинхуа и хората му бяха на острова. Цяла нощ се мъчихме да измислим какви мерки да предприемем, за да спрем разпространението на заразата. Реши се освен всичко друго да се изгорят някои постройки. Затова не успях да потърся Зелен Нефрит и да й поискам обяснение за лъжите. Повече не я видях. Рано сутринта на другия ден тя тръгнала към гората заедно с останалите куртизанки, когато стражите дошли да подпалят техните общежития. Там се заразила и починала. Една нейна приятелка ми предаде документите й за самоличност, които открила в дрехите й, преди трупът да бъде изгорен на голямата погребална клада, издигната по заповед на магистрата.