— Аз също усетих — заяви Ма Жун. — Може би в храстите има труп на умряло животно.
— Да влезем. Трябва да се преоблека.
Двамата минаха в салона. Ма Жун затвори двойната врата и докато помагаше на господаря си да облече чиста роба, заразправя:
— Преди да се върна тук, изпих една кана вино с младия поет Дзя Юбо, ваше превъзходителство. Рака и Скаридата имат право, старият антиквар е замислял някаква комбина с Ли, за да заеме мястото на Фън.
— Седни. Искам да знам точно какво каза Дзя.
Когато Ма Жун свърши разказа си, съдията доволно рече:
— Ето значи какво пропусна да ни съобщи Уън! Имах ясното усещане, че крие нещо. Вероятно са някакви компрометиращи документи, които Уън и Ли са искали да подхвърлят у Фън с помощта на Дзя, а след това да издадат главния надзорник на властите. Но това няма особено значение, тъй като планът е бил изоставен. Имах дълъг разговор с Фън Дай и дъщеря му. Изглежда, Ли не се е самоубил. Бил е убит.
— Убит ли, ваше превъзходителство?
— Да. Слушай какво ми разказаха двамата.
След като съдията предаде накратко разговора състоял се в беседката сред олеандрите, Ма Жун възкликна с невъздържана възхита:
— Какво момиче! Не й липсва характер, поетът правилно я е оценил. Но и разбирам защо не бърза да се обвърже с нея. Да се ожениш за такова момиче, означава да си навлечеш безкрайни неприятности. Така или иначе, историята с влюбения академик се изясни.
Съдията бавно поклати глава.
— Не съвсем, Ма Жун. Ти, който си участвал в безброй схватки, кажи ми, моля те, не е ли странно, че Нефритов Пръстен забива ножа, който държи в дясната си ръка, в дясната вратна вена на нападателя си?
Ма Жун смръщи вежди.
— Странно е, да. Но не е напълно невъзможно, ваше превъзходителство. Когато двама души са се вкопчили, а помежду им има голо острие, понякога се случват доста странни неща.
— Благодаря ти. Исках да чуя мнението на специалист.
Той потъна в мисли, после изведнъж обяви:
— Мисля да поостана още малко тук. Искам да подредя всичко в главата си, преди да разпитам госпожица Лин, да си набележа въпросите, които да й задам. Иди да помолиш Рака да те заведе до колибата на бившата певица. Не влизай вътре, просто виж мястото. После ела да ме вземеш и двамата ще отидем при нея.
— Можем много лесно да открием колибата и сами, ваше превъзходителство. Зная, че е до реката, точно срещу кея.
— Не, не искам да ни видят, че обикаляме и разпитваме къде живее сляпата жена. Не е изключено един убиец да се навърта наоколо, а госпожица Лин е вероятно единственият човек, който може да ни каже нещо за него. Ще ми бъде много неприятно, ако й се случи нещо. Хайде, ще те чакам тук, теми за размисъл никак не ми липсват.
Докато говореше, съдията Ди съблече долната си дреха, постави шапката си върху масата и се изтегна на дивана. Ма Жун постави до главата му масичката за чай, за да може господарят му да я достигне, без да става, и излезе.
Насочи се веднага към най-големия игрален дом. Денят преваляше и по всяка вероятност Рака и Скаридата се бяха завърнали подир следобедната дрямка. Така беше наистина: двамата приятели стояха на първия етаж и наблюдаваха масите с обичайната си сериозност. Ма Жун им обясни целта на посещението си и добави:
— Може би някой от вас ще дойде да ми я покаже?
— Ще отидем и тримата — отвърна Рака. — Двамата със Скаридата не се делим.
— Тъкмо дойдохме, но още малко упражнения няма да са ни излишни. А и синът ми сигурно скоро ще се върне. Ще помоля шефа да ни замени.
Скаридата слезе до партера, а Рака изведе Ма Жун на балкона. Довършваха третата си чаша вино, когато Дребният Гърбушко се върна и съобщи, че е уредил всичко и че двама колеги ще ги заместят за няколко часа. Тримата мъже поеха по една оживена улица, после по втора, все на запад. Скоро навлязоха в по-спокоен квартал, където живееха амбулантни търговци и кулита. Когато излязоха на запуснат, обрасъл в храсталаци терен, Ма Жун отбеляза без особено въодушевление:
— Май не сте си избрали много весело местенце за живеене.
Рака посочи една горичка и отвърна:
— Там, от другата страна на горичката, гледката повече ще ви се хареса. Госпожица Лин живее в оная колиба, под голямото тисово дърво. Нашата къща е по-нататък, сред върбите край реката. Този пущинак не е много привлекателен, но ни отделя от шумните улици.