Тя смръщи вежди и той съзря жестоката извивка на устните й.
— Наистина би било самонадеяно — с режещ глас отвърна тя. — Отначало ми се стори, че непринудеността ви ми се нрави, но сега си давам сметка, че всъщност сте ми напълно безинтересен.
— Това ме потапя в дълбока скръб! — иронично изрече съдията.
Ядът обагри в пурпур страните на младата жена. Тя се отдръпна от парапета, вдигна тоалетното си сандъче и подхвърли троснато:
— Намирате, че не съм достатъчно добра за някакъв си дребен чиновник като вас, нали? Ще ви кажа само, че преди три дни един известен литератор от столицата се самоуби заради мен!
— Смъртта му, изглежда, не ви е опечалила особено.
— Ако трябва да оплаквам всичките млади глупаци, на които са се случили неприятности заради мен, трябва цял живот да нося траур!
— Не говорете така непочтително за смъртта и за траура — посъветва я съдията. — Празникът на мъртвите още не е свършил. Вратите на отвъдния свят са все още отворени, душите на мъртвите са сред нас.
В сградата в парка музиката замлъкна съвсем. Кискането, което бяха доловили преди малко, се повтори приглушено. Този път като че ли идваше откъм храстите в подножието на верандата. Лицето на Царицата на цветята се сгърчи.
— Това зловещо място ми дотегна — извика тя. — Слава на небето, скоро завинаги го напускам. Един високопоставен човек, поет, и при това богат, ще ме откупи. Ще стана съпруга на магистрат. Какво ще кажете за това, драги господине?
— Поздравявам ви. И него също.
Тя леко се поклони. Гневът й очевидно се бе укротил и на тръгване тя добави:
— Да, той има късмет! Но не бих казала същото за останалите му съпруги. Много бързо ще бъдат разпъдени. Нямам навик да деля любовта на един мъж!
Тя се отправи към другия край на верандата, полюшвайки великолепните си бедра, отмести завесата от глицинии и изчезна, вероятно по някакви стъпала към пътеката.
Нежният аромат на скъпия й парфюм, който още трептеше във въздуха, внезапно бе изместен от отвратителна смрад на нещо разлагащо се. Съдията Ди се надвеси над перилата, за да огледа гъстия храсталак, откъдето сякаш долиташе зловонието, и бързо се отдръпна зачуден.
Сред туфите зеленина бе зърнал силуета на съсухрен прокажен просяк, обвит в мръсни парцали. Лявата част на лицето му представляваше подпухнала гнойна маса, погълнала и окото. Вторачил в съдията злобния поглед на дясната си зеница, нещастникът измъкна от дрипите обезобразената си ръка с разядени от зловещата болест пръсти и я протегна към него.
Съдията забързано затършува в ръкавите си2 за шепа монети. Тези нещастни създания са принудени да преживяват някак с просия. Но миг преди да пусне монетите в протегнатата ръка, посинелите устни на прокажения се изкривиха в ужасяваща гримаса и измърморвайки нещо неясно, той се изгуби сред дърветата.
ГЛАВА II
Съдията Ди среща свой стар познат и поема ново задължение
Разтърсен от неволно потръпване, съдията прибра обратно монетите. Преходът от съвършената красота на куртизанката към злощастното зрелище на окаяната човешка развалина бе твърде рязък.
— Нося добра вест на Негово Превъзходителство! — прозвуча радостен глас зад гърба му.
Малко поразведрен от присъствието на веселия си помощник, съдията се обърна, а Ма Жун продължи:
— Магистратът Луо3 е тук! В третата пряка след нашия хотел забелязах десетина стражници до един церемониален паланкин. Веднага ги попитах на коя високопоставена особа принадлежи красивата носилка и те в хор ми отвърнаха: „На магистрата Луо!“ Обясниха ми, че господарят им прекарал няколко дни на острова и сега се връщал в Цинхуа. Дотичах веднага, за да съобщя новината на Негово Превъзходителство.
— Чудесно! Ще се възползвам от случая, за да си спестим пътуването до Цинхуа. Значи ще се приберем у дома един ден по-рано, Ма Жун! Да вървим, докато не си е тръгнал.
Двамата мъже бързо напуснаха Червения павилион и излязоха от странноприемницата през главния портал.
Улицата бе пълна с народ. От двете и страни се нижеха осветени ресторанти и игрални домове. Ма Жун, който вървеше след съдията, непрекъснато хвърляше замечтани погледи към прекрасните създания по балконите. Разкошно облечени млади жени разговаряха помежду си или небрежно си вееха с ветрила от разноцветна коприна. Влажна и задушлива жега тегнеше над града.
Следващата улица не бе така шумна и скоро се заредиха къщи, слабо осветени от един-единствен фенер, окачен над вратите им. Дискретни надписи с дребни йероглифи — „Поля на съвършената любов“, „Убежище на ароматната изтънченост“ и други подобни — подсказваха, че това са места, предназначени за любовни наслади. Съдията Ди ускори крачка.
2
По времето, когато живее съдията Ди, китайските дрехи нямат джобове и дребните предмети се носят в ръкавите на дрехите — Б.авт.
3
Съдията Ди се запознава с Луо по време на следствието, описано в „Скелетът под камбаната“ (вж. „Китайски загадки“, София, 1987 г.), когато магистратът му представя двете проститутки, госпожица Праскова и госпожица Син Яспис, които му помагат да разреши загадката на будисткия храм — Б.авт.