В този момент Гърбушкото се появи с голяма делва с вино и три глинени чаши. Сложи ги върху светещата от чистота масичка и седна. Първо пиха за днешната победа. Ма Жун млясна с език и докато Рака пълнеше отново чашите попита:
— Познавате ли тези гадове?
— Виждал съм двамина от тях. Участваха в една банда от другата страна на реката. Преди две седмици нападнаха куриер на Фън. Ние с един колега бяхме охрана. Убих трима, двама избягаха. Но направиха грешката да се върнат, за да си отмъщават.
— Знаете ли кой е този Ли, за когото спомена главатарят?
Рака погледна Скаридата и попита:
— Колко мъже на острова се казват Ли?
— Трябва да има най-малко двеста.
Изпъкналите очи на Рака отново се обърнаха към Ма Жун.
— Чухте ли? — попита той. — Най-малко двеста.
— Все пак можем да потърсим… — колебливо предложи Ма Жун. — Тия днешните вече никога нищо няма да търсят отвърна Рака. И като се обърна към приятеля си добави: — Хубава е реката на свечеряване. Жалко, че не се случва да сме си често у дома по това време.
— Спокойно е — блажено проговори Скаридата.
— Спокойно… Невинаги обаче! — възрази Ма Жун като се надигна да си ходи. — Надявам се, ще се опитате да разберете причината за нападението. Аз трябва да се върна при господаря си и да му съобщя къде може да се види с госпожица Лин.
— Ако е още там — уточни Рака. — Тази сутрин, като минахме край колибата й, вътре светеше.
— И понеже тя е сляпа — поясни Скаридата, — това, че светеше, означава, че е имала посетители.
Ма Жун благодари на двамата приятели за гостоприемството и потъна в здрача. Пред колибата на бившата куртизанка забави за миг крачка. Прозорецът тъмнееше и вътре цареше пълна тишина. Сред здрача в стаята се виждаше бамбуково легло. В него нямаше никой.
ГЛАВА XVI
Съдията Ди посещава жилището на една покойна красавица и разчита последното послание на един мъртвец.
Когато се върна в Червения павилион, помощникът на съдията Ди завари господаря си изправен до парапета на верандата. Магистратът замислено наблюдаваше слугите, които палеха разноцветните фенери, окачени по клоните на дърветата в градината. Ма Жун му разказа за нападението, на което той и приятелите му бяха станали жертва, и отсъди:
— С една дума, разбрах къде е жилището на госпожица Лин, но едва ли има смисъл да се разкарвате. Посетителят й от тази сутрин, изглежда, я е отвел някъде, защото колибата е празна.
— Но тя е много болна — извика съдията Ди. — Нещо не ми харесва това посещение. Между другото, мислех, че освен двамата ти приятели и Сребърна Фея никой и не подозира за съществуването на клетата жена.
Той притеснено подръпна мустаците си.
— Сигурен ли си, че нападението е било срещу Рака и Скаридата, а не срещу теб?
— Напълно, ваше превъзходителство! Как биха могли тия разбойници да знаят, че ще бъда там. Не, те бяха устроили засада на Рака, за да отмъстят за тримата си приятели, убити при въоръжено нападение преди две седмици. Изобщо не подозираха на какво е способен Скаридата.
— Ако беше срещу приятелите ти, нападателите би трябвало да знаят, че те спят през деня, работят през нощта и се прибират едва призори. Ако ти не ги беше помолил да те заведат до жилището на госпожица Лин, нападателите щяха да висят напразно цялата вечер и цялата нощ…
— Може би такъв е бил планът им — сви рамене Ма Жун.
Съдията Ди потъна в размисъл, загледан в парка където веселието започваше отново. След миг се обърна към Ма Жун и с въздишка каза:
— Твърде самонадеяно беше от моя страна да реша, че един-единствен ден ще ми стигне, за да разкрия всичко. Така или иначе, тази вечер няма да имам нужда от теб. Иди да вечеряш и се позабавлявай. Утре сутринта след закуска те искам тук.
Когато Ма Жун излезе, магистратът закрачи с ръце на гърба напред-назад по верандата. Мисълта за самотна вечеря тук, в тази стая, никак не му се нравеше. Той облече по-проста роба от син памучен плат, сложи си малка черна шапчица и напусна „Вечно блаженство“ през главния вход. Почти бе подминал странноприемницата, където бе отседнал Дзя Юбо, когато внезапно се спря. Ако поканеше младия поет на вечеря, би могъл да го поразпита по-подробно за домогванията на Уън до поста главен надзорник. Защо младият Ли така внезапно се е оттеглил от заговора? Дали му се е сторило по-лесно да накара госпожица Фън да се омъжи за него, като по този начин сложи сам ръка върху парите на баща й, без да има нужда да дели с търговеца? Той влезе вътре. Но управителят му съобщи, че младежът е излязъл след закуска и оттогава никой не го е виждал.