Съдията Ди избърса потта, избила по челото му. Задухата в стаята бе почти непоносима, пушекът от свещта още повече я сгъстяваше. Магистратът съсредоточи мисълта си. Не биваше да действа прибързано. Много важно бе да си представи точно как са се явили събитията. След като взема решение да се самоубие, Ли Лиен предава плика на Есенна Луна, но не се самоубива, защото го убива Нефритов Пръстен, която се опитва да обезчести. Съдията стовари юмрук върху масата. Нещата никак не се връзваха. Човек, който е решил да сложи край на живота си, не прави опит да изнасили младо момиче. Не, това беше невероятно!
И все пак писмото не беше подправено. А и признанията на Дзя Юбо пред Ма Жун доказваха, че Ли наистина се е отказал от намеренията си да разори Фън. Фактът, че Есенна Луна не е предала писмото, както я е помолил Ли Лиен, се обясняваше лесно с характера на жената. Що се отнася до връзките й с Ли, не можеше със сигурност да се разбере истинският им характер, но едно беше сигурно: веднага след като научава за смъртта на младия учен, първата й работа е да му намери заместник, насочвайки се към веселяка магистрат Луо. Без дори да разпечата плика, тя го захвърля в чекмеджето си и се сеща за него едва на онази вечеря, когато измамата на Луо я кара да съжалява за покойния си обожател. Някои парченца от мозайката се подреждаха, други — не. Съдията скръсти ръце в широките си ръкави, сбърчи вежди и се втренчи в разкошното легло, върху което години наред последователните Царици на цветята се бяха любили със своите избраници.
Той още веднъж прехвърли в съзнанието си всичко, свързано с трите смъртни случая в онази друга стая, в Червения павилион. Помъчи се точно да си припомни думите на Фън и на дъщеря му Нефритов Пръстен, както и непълната изповед на Уън Юан и допълнителните сведения, изкопчени от Ма Жун. Изглеждаше съвсем неправдоподобно младият да се втурне да изнасилва момиче малко преди да се самоубие. Но ако това се приемеше, то тогава обстоятелствата около смъртта му намираха доста задоволително обяснение. След като Нефритов Пръстен случайно му нанася смъртоносния удар, бащата на момичето маскира убийството като самоубийство. Драскотините по лицето и ръцете на Ли са от госпожица Фън, докато се е борила с него. Само подутините от двете страни на врата му оставаха необясними. Драскотините по Есенна Луна пък са от ноктите на Сребърна Фея, когато Есенна Луна я наказва с камшика. В тази история загадка оставаха синините по шията на покойната. Съдията Ди имаше чувството, че ако успее да проумее връзката между двата необясними факта, загадката на Червената стая ще бъде разбулена.
Изведнъж в съзнанието му изплува възможно обяснение. Той скочи, закрачи из стаята и се спря пред голямото легло. Да, всичко пасваше точно! Всеки факт намираше своето обяснение, включително и опитът за изнасилване и нападението на въоръжените бандити срещу Ма Жун! Сега той знаеше тайната на Червената стая — тайна, чийто неизразим ужас надхвърляше този на кошмарите му от нощта слей откриването на трупа на куртизанката. Той потръпна при спомена за бялото мъртво тяло на Есенна Луна, проснато върху кървавочервения килим, но бързо се овладя и напусна павилиона на злочестата Царица на цветята… Тръгна решително към „Вечно блаженство“.
Когато пристигна, подаде на управителя една от червените си визитни картички и нареди:
— Отнесете това на главния надзорник и му кажете, че съдията желае да го види незабавно с дъщеря му!
После се качи в стаята си и се наведе над парапета, взирайки се в храстите и гъстата растителност под нозете си. Не откри нищо подозрително, върна се в салона и заключи двойната врата, залости напречния прът и затвори капаците на прозорците. Докато сядаше пред масичката за чай, му мина през ма че много скоро в тази така добре барикадирана стая ще стане доста трудно за дишане. Но какво да се прави, така или иначе, не можеше да си позволи и най-малък риск, защото сега знаеше, че си има работа с подгонен звяр, който няма да се спре пред нищо.
ГЛАВА XVII
Помощникът на съдията Ди прави похвална саможертва и прекарва нощта с двама просяци.
Жун тъкмо се беше почерпил с прекрасна вечеря в един ресторант за юфка в тестени ястия, полята с две кани превъзходно тънко вино, и в чудесно настроение се носеше по улицата с общежитията на куртизанките, като си тананикаше закачлива песничка. Старата жена, която му отвори вратата с надпис „Втори ранг, № 4“, го изгледа враждебно.