Ма Жун се разсмя гръмогласно.
— Не се тревожете, малка сестричке! Просто си кажете, че когато аз проучвам нещо, го върша от все сърце, ако мога така да се изразя.
— Вие сте голям палавник — отвърна тя с мила муцунка.
Той я потупа приятелски по задничето и излезе.
Докато крачеше надолу по улицата, с огромно удивление установи, че не може да разбере тъгува ли, или се радва. Разтърси ръкава си и усети, че е доста лек — подрънкваха само няколко дребни монети. Не стигаха, за да вкуси от удоволствията, които Райският остров предлагаше. Разходка из парка беше повече по кесията му, но усещаше главата си натежала и в края на краищата реши да си легне рано. Влезе в първия нощен приют, който намери, и даде последните си грошове, за да го пуснат да пренощува в едно ъгълче.
Свали ботушите си, развърза пояса и се изтегна между двама скитници върху дългата дъска, която служеше за общо легло.
Кръстосал ръце зад главата си, той наблюдаваше покрития с паяжина таван. По странен начин си прекарвам нощите в Райския остров на удоволствията мислеше си той. Предната — направо на пода на някакъв таван, тази — на място за пет гроша върху дъска, между двама просяци. „Това ще трябва да е онзи проклет мост, променящ душата, под който преминах, докато идвахме насам“ — промърмори си той. Затвори решително очи и строго отсече: „Хайде, спи… големи братко!“
ГЛАВА XVIII
Зелен Нефрит е уличена в благородна лъжа и баща й най-после разкрива истината
Съдията Ди допиваше трета чаша чай, когато възрастният слуга дойде да съобщи, че паланкинът на главния надзорник е в предния двор. Съдията стана и се отправи да посрещне Фън Дай и Нефритов Пръстен.
— Хиляди извинения, че ви обезпокоих така късно, но е абсолютно наложително — обърна се той към посетителите си. — Запознах се с нови факти и смятам, че ако ги обсъдим заедно, въпросите, които не ни дават покой, бързо ще бъдат изяснени.
Той ги отведе в салона и настоя Нефритов Пръстен да седне на масата редом с него и с баща си. Лицето на Фън бе все така непроницаемо, но в очите на момичето трептеше тревога.
— Осведомиха ли ви, че двама от хората ви са били нападнати днес следобед от разбойници?
— Да, ваше превъзходителство. Засадата е била организирана от злосторници от другия бряг на реката. Искали са да си отмъстят за трима от техните, убити при въоръжено нападение. Дълбоко съжалявам, че помощникът на негово превъзходителство също е бил нападнат.
— О, инциденти от този род не го притесняват. Струва ми се, че той дори се забавлява — и като се обърна към младото момиче, попита: — Бихте ли ми припомнили как точно влязохте в тази стая?
За миг погледът на момичето се спря на вратата на верандата.
— Ще ви покажа — каза тя и стана.
Съдията се изправи едновременно с нея и я хвана за ръката.
— Няма нужда — каза той. — Тъй като сте дошли от парка, вие сте се качили до верандата по четирите високи стъпала в средата й, предполагам?
— Точно така, ваше превъзходителство!
Тя внезапно прехапа устни, като съзря бледното изопнато лице на баща си.
— Точно така си и мислех! — извика строго съдията. — Хайде да привършим с тази комедия, какво ще кажете? Единствените стъпала, които осигуряват достъп до верандата, са от двата й края. Вие никога не сте идвали тук, момичето ми. Следобеда, когато започнах да разпитвам баща ви, още първите ми думи са ви разкрили, че зная за домогванията на Ли спрямо вас, както и за това, че баща ви е бил тук вечерта, когато е настъпила смъртта на младия Ли. Вие сте твърде умна и тръгвайки от тези два факта, измисляте някаква история за Ли, който се опитва да ви прелъсти в тази стая, и вие го убивате, за да защитите честта си. Както и всичко останало, това, естествено, е чиста измислица, скалъпена, за да спаси баща ви.
Като видя, че момичето цялото почервенява от смущение и всеки миг ще се разплаче, той продължи по-меко:
— Във вашата история все пак имаше известна доза истина. Ли наистина се е опитал да ви обезчести, но не преди три дни и не в тази стая. Това се е случило преди десет дни, на джонката му. Синините, които толкова държахте да ми покажете, са поизбледнели. Не е възможно да са толкова скорошни, колкото твърдяхте. Описанието на борбата помежду ви също не беше убедително. Когато един силен мъж вижда, че жената, която се опитва да изнасили, хваща нож, той ще се помъчи да я обезоръжи, а не да я прегръща, все едно че няма нищо. А и бяхте забравили, че е била прерязана дясната вратна артерия, което говори по-скоро за самоубийство, отколкото за убийство. Като махнем тези дребни неточности, историята ви не беше зле скалъпена, още повече че я импровизирахте в момента.