Нефритов Пръстен избухна в сълзи. Фън я погледна загрижено и уморено рече:
— Вината е изцяло моя, ваше превъзходителство. Тя просто се опитваше да ми помогне. Но като видях, че вие хващате вяра, не посмях да призная истината. Не съм убивал този проклет Ли, но си давам сметка, че ще бъда обвинен за смъртта му, тъй като наистина бях в Червения павилион онази нощ и…
— Не — прекъсна го съдията, — вие няма да бъдете обвинен за смъртта му. Аз имам доказателство, че той наистина се е самоубил. С преместването на трупа вие сте направили самоубийството съвсем явно. Предполагам, че сте дошли при него във връзка със заговора му с антикваря срещу вас?
— Да, ваше превъзходителство. Моите хора ме бяха предупредили, че Уън Юан се опитва да подхвърли в дома ми сандък с пари, който да ме компрометира. Планът е бил Ли Лиен да пише до префекта, че не декларирам точната сума на доходите си. Щяха да последват ревизии и разследвания и щяха да „открият“ подхвърления в къщата ми сандък с пари. Тогава…
— Защо не ми съобщихте веднага за тези машинации? — сухо го прекъсна съдията.
Фън се поколеба за миг, после притеснено обясни:
— Ние, обитателите на Райския остров, предпочитаме да перем мръсното си бельо помежду си. Не сме свикнали да показваме пред чужденци разправиите си. Може би грешим, но…
— Разбира се, че грешите. Продължете историята си.
— Когато хората ми ме уведомиха за плана на Уън Юан, аз реших да се срещна с Ли Лиен. Исках откровено да го запитам защо той, интелигентен мъж когото добре познавах, се съюзява с търговеца на антики в такава долна интрига. Щях и да го порицая за държанието му към дъщеря ми на кораба. Но когато дойдох тук, налетях в парка на Уън и тази среща ми припомни една вечер преди трийсет години, когато на път за Дао Куан на същото място срещнах Уън Юан. Съобщих на антикваря, че неговите долни козни са ми известни и че отивам при Ли Лиен, за да му кажа какво мисля за всичко това. Уън Юан призна, че в момент на ревност помолил Ли да му помогне да ме измести от поста ми. Младият учен, който явно бил зле с парите, отначало се съгласил, после, без Уън да знае защо, се отметнал. Антикварят смирено ме помоли да му простя недостойните замисли и ме подкани да отида при Ли, за да потвърди и той, че двамата са се отказали от плана си. Когато влязох в тази стая, видях, че злокобните ми предчувствия са се сбъднали — Ли Лиен лежеше в креслото, очевидно мъртъв. Уън Юан явно е знаел и е желаел да ме сварят до трупа, за да ме обвинят в убийство. Преди трийсет години пред трупа на Дао аз го заподозрях в подобни намерения. Тогава си припомних, че първото убийство бе замаскирано като самоубийство, и реших да прибягна до същата измама. После стана точно както ви докладвах, ваше превъзходителство. Когато се реши, че Ли се е самоубил заради Есенна Луна, която отблъснала любовта му, разказах всичко на дъщеря си и това я накара прибързано да импровизира своята история, за да оправдае моето толкова неразумно действие — преместването на трупа. Фън се изкашля и продължи с глух глас:
— Не мога да намеря думи, ваше превъзходителство за да изразя дълбокото си съжаление за своето неописуемо глупаво държание. През целия си живот никога не съм се срамувал толкова, както когато бях принуден да потвърдя вашето погрешно тълкуване на последните драсканици на Ли. Наистина, аз…
— Не се притеснявам, когато ме мамят — сухо го прекъсна съдията. — Случва ми се непрекъснато и съм свикнал. За щастие винаги разкривам заблудата, преди да е станало прекалено късно. В този конкретен случай излезе, че онези драсканици на Ли наистина се отнасят до Есенна Луна. Но той не се е самоубил заради нея.
Съдията Ди се облегна назад в креслото. Поглади дългата си черна брада и продължи:
— Младият Ли Лиен е бил много талантлив мъж, но твърде студен и пресметлив. Успехът идва рано при него и за дълго му замайва главата. Длъжността, която заема, не го задоволява и той желае да се изкачи още по-високо, при това колкото може по-бързо. Но за тази цел му трябват пари, много пари, а семейното богатство се е стопило вследствие на няколко години слаба реколта и рисковани сделки. Със съучастието на вашия стар враг Уън Юан той съставя план, който ще му осигури приказните богатства на Райския остров. Преди десет дни пристига тук, за да пусне в ход проекта си, самоуверен и надменен. След сблъсъка на двете джонки отказът на вашата дъщеря наранява болното му самолюбие и той се опитва да я обезчести. Когато Уън го посреща на кея, Ли все още е разгневен от отказа на Нефритов Пръстен заповядва на стария търговец да му помогне да справи с нея. Припомня му, че вие скоро ще бъдете подведен под отговорност за данъчни нарушения й няма да сте в състояние да защитите дъщеря си. Това вдъхва кураж на Уън Юан. Той бързо подсказва на Ли как да принуди Нефритов Пръстен да отстъпи пред домогванията му. Негодникът разбира, че така ще Ви засегне лично.