Съдията поспря, за да отпие глътка чай.
— Скоро след това — продължи той — Ли толкова се заплесва по госпожица Розов Карамфил, госпожица Божур и другите млади куртизанки, че не се сеща за дъщеря ви. За сметка на това обаче непрекъснато се сеща за плана си да ви озлочести. В една кръчма се запознава с млад мъж, чиито услуги смята да използва, за да подхвърли сандъка с парите. Тогава, на двайсет и петия ден, деня на смъртта му, Ли открива или смята, че е открил, нещо, което напълно променя плановете и въжделенията му за бъдещето. Той изпъжда леконравните госпожици, с които е прекарал толкова сладостни моменти, изпраща обратно в столицата разпуснатите си другари в разгулния живот, защото е решил да сложи край на дните си. Вечерта, малко преди избрания от него момент за фаталния жест, отива при Есенна Луна, за да се види за последен път с нея. Сега и двамата не са сред живите и ние никога не ще узнаем истината за тяхната връзка. Доколкото разбрах, Ли я вземал на вечерите, които давал, за блясък, но не е бил неин любовник. И може би затова в последните моменти на живота му тя олицетворява за него всички земни наслади, с които му предстои да се раздели. С покрусена душа й поверява писмо до баща си, императорския цензор. Есенна Луна просто забравя да предаде това писмо. Куртизанката не се е опитвала да превърне Ли Лиен в свой любовник, тъй като усетът й е подсказвал, че той е толкова студен и себичен, колкото и самата тя. Ли със сигурност никога не е говорил, че възнамерява да я откупи от господаря й.
— Никога? Но моля ви се, ваше превъзходителство, та тя самата го заяви!
— Заяви го… но това е било лъжа. Когато е разбрала, че той се е самоубил, а името й е изписано върху лист на бюрото му, тя се е възползвала от случая, за да раздуе славата си, и нагло заявила, че е отказала ласкателното предложение на младия учен.
— Тя е нарушила моралния кодекс на изискания свят! — с негодувание извика Фън. — Името й ще бъде зачеркнато от списъка на Цариците на цветята.
— Тя не беше от особено висока класа — сухо отбеляза съдията Ди, — но вината й е по-скоро следствие от начина на живот. Друго, което ме кара да бъда по-снизходителен към нея, е, че смъртта й е била ужасна.
Очите на съдията се насочиха към затворената портичка на верандата и той прекара длан по лицето си, после погледът му се вряза в бащата и дъщерята.
— Вие, Фън, се опитахте да заблудите правосъдието, подменяйки обстоятелствата около едно самоубийство, а вие, Нефритов Пръстен, наговорихте куп лъжи. За ваше щастие разговорът ни беше от частен характер. Не съм забравил също, че вие, Фън, се заклехте да кажете цялата истина единствено във връзка със събитията отпреди трийсет години. Крайната цел на правосъдието е да поправи в рамките на възможното нещастията, причинени от престъпление. Опитът за изнасилване е престъпление, и то тежко. Така че ще забравя за вашите провинения и самоубийството на Ли Лиен ще бъде регистрирано именно като самоубийство, а като обяснение ще впишем вече приетото — нещастна любов. Безполезно е също да петним честта на злощастната Есенна Луна. Ето защо вие ще премълчите дребната й измама и ще оставите името й в списъка на Цариците на цветята. Що се отнася до Уън Юан, той е виновен в престъпни начинания. Но е действал така несръчно, че планът му се е провалил още преди да посмее да го приложи. Той може би никога не е извършвал истинско престъпление. Липсва му смелостта да осъществи заплетените си интриги. Ще взема необходимите мерки, за да му попреча веднъж завинаги да злосторничи. Две убийства са извършени в Червения павилион. Но тъй като нито вие, нито дъщеря ви сте замесени в тях, няма да кажа нищо за тези черни деяния. Това е всичко, което имах да ви съобщя.
Фън се простря в краката на съдията Ди, последван от дъщеря си, но той нетърпеливо им нареди да се изправят.
— Презирам места като Райския остров. Но, естествено, си давам сметка, че това е необходимо зло и че един наистина съвестен главен надзорник като вас бди да се съблюдават границите на допустимото. Можете да се оттеглите.
Разделяйки се със съдията, Фън смутено промълви:
— Предполагам, че негово превъзходителство ще приеме като дързост от моя страна, ако попитам кои са двете убийства, за които негово превъзходителство спомена преди малко.