Скоро след завоя на улицата забелязаха елегантна страноприемница, пред която десетина мускулести носачи наместваха на раменете си дръжките на голям паланкин. Ма Жун побърза да се обърне към водача на двете редици стражници:
— Това е съдия Ди, магистрат на окръг Пуян. Съобщете за пристигането му на господаря си.
Водачът нареди на носачите да поставят носилката на земята и като открехна страничната завеса, прошепна нещо на човека вътре.
Внушителната фигура на магистрата Луо се появи в отвора на паланкина. Закръгленото му тяло се губеше под широка елегантна роба от синя коприна, шапката от черно кадифе бе леко накривена над ухото.
Той побърза да слезе, поклони се на съдията Ди и радостно възкликна:
— Каква щастлива случайност е довела моя старши брат на Райския остров? Вие сте тъкмо човекът, от когото се нуждая! Нямам думи да изразя радостта си, че отново ви виждам, старши братко!
— Удоволствието е изцяло мое, скъпи. Връщам се в Пуян след кратък престой в столицата. Смятах утре да мина през Цинхуа, за да Ви засвидетелствам почитанията си и да Ви благодаря за милото гостоприемство, което ми оказахте миналата година.
— Да не говорим за такава дреболия! — възкликна Луо, а кръглото му, обградено с къса брадичка лице разцъфна в широка усмивка. — За моя окръг бе голямо щастие, че двете млади жени, които Ви предоставих тогава, Ви помогнаха да разобличите онези монаси престъпници. Знаете ли, Ди, че цялата провинция говореше за историята в будисткия манастир?
— Според мен повече от необходимото — отвърна съдията с лека усмивка. — Будистката клика успя да издейства от Столичния съд призовка за мен и провеждането на ново разследване. Задаваха ми какви ли не въпроси. В крайна сметка… обявиха, че са удовлетворени! Но да влезем вътре, ще ви разкажа всичко на чаша чай.
Луо пристъпи към събеседника си, постави пухкавата си длан върху ръката на съдията Ди и каза доверително:
— Невъзможно ми е, старши братко. Спешни дела изискват неотложно да потегля за Цинхуа. Но имам нужда от вашата помощ, Ди. Тук съм от два дни за едно разследване на самоубийство. Всичко е бистро като изворна вода, но за беда жертвата е младеж, издържал като първенец изпитите в двореца и наскоро избран за член на Императорската академия4. На връщане у дома спрял тук и успял да се влюби в някаква жена. Нищо ново, нали! Нарича се Ли, син е на доктор Пи, прочутия императорски цензор5. Доклади и официална бумащина… Нали разбирате колко ведра туш трябва да се изпишат за този случай? Изобщо не му виждам края. Така че, направете ми тази услуга, Ди, останете един ден повече и довършете това разследване вместо мен. Това е рутинна работа, а аз наистина съм принуден да тръгна незабавно.
Мисълта да замества свой колега в град, чиито обичаи не познава, никак не очарова съдията Ди, но нима можеше да откаже. И той побърза да отговори:
— Разбрано, Луо, ще направя всичко, каквото е по силите ми, за да ви помогна.
— Прекрасно! Тогава сбогом, скъпи мой!
— Почакайте! — извика съдията. — Та аз нямам никакво право да действам тук. Трябва да ме назначите за член на трибунала на Цинхуа.
— Веднага ви назначавам за заместник-съдия на моя трибунал — заяви Луо и като изостави тържествения вид, който си бе придал за случая, се спусна към паланкина.
— Това трябва да бъде записано на хартия, скъпи — със снизходителна усмивка го повика Ди. — Такъв е законът!
— Велики небеса! Още нещо ли трябва да се прави? — измърмори магистратът Луо, огледа се и задърпа съдията Ди към приемната на хотела. Без да сяда, той взе лист хартия и четка от бюрото за записване на гостите. Изведнъж застина и избоботи ядно:
— Всемогъщи небеса! Каква беше формулата?
Съдията Ди взе четката от ръката му и набързо изписа нужния текст. После направи копие.
— Сега трябва само да ударим печатите и да поставим отпечатъци на палците си — каза той. — Вземете оригинала и го изпратете на нашия началник префекта. Аз ще задържа копието.
— Вие знаете всичко наизуст! — възкликна с признателност Луо. — Сигурно спите със сборника с официални образци под възглавницата?
Докато Луо поставяше печата си върху документите, съдията Ди запита:
— Кой отговаря за реда на този остров?
Нарича се Пън Дай или Пън Тай — небрежно отвърна Луо. — Той е главният надзорник. Страхотен мъж, в течение е на всичко, което става тук. Всички игрални домове са негови, също и бардаците. Той ще ви разкаже всичко, което пожелаете да научите. Изпратете ми доклада, когато привършите, но не се напрягайте!
4
Първият кръг от 50-ина „учени с широки познания“, главно върху каноничните конфуциански книги, е създаден още през 136 г. пр. Хр. Те оформят официалната идеология на династията Хан. През 41 г.пр.Хр. броят на студентите в академията нараства на 1000, а при династията Тан, когато се развива действието на романа, в столицата има императорски колеж с 32 000 учени, живеещи и работещи там, и още 8000 из цялата империя. Държавните служби са били поверявани именно на част от тези учени, както и на издържалите анонимен изпит кандидати от цялата страна. Публичната изпитна система включвала конкурси по общо класическо образование, право, история, математика, военни умения, стрелба с лък, но най-престижен бил изпитът по обща култура и литературната тема. Успехът на изпита не означавал непременно назначаване, то било запазено само за първите по успех. Именно по това време кастата на учените чиновници измества назначаваните дотогава по благосклонност и семейни връзки държавни служители — Б.пр.
5
Трибунал на цензорите (ишътай) — главен инспекционен орган на административното тяло, чието задължение е да открива нарушения, злоупотреби, корупция на държавните служители и да разглежда жалбите срещу тях. Тази институция се опитвала да противостои както на фракцията на евнусите, на семействата и роднините на императрици и наложници, така и на самовластието или произвола на императора — Б.пр.