И като му направи знак да го последва на улицата, той добави:
— Безкрайно съм ви благодарен, Ди. Оценявам жеста ви, бъдете уверен.
Малко преди да се качи в паланкина си, той видя, че един от стражниците пали голям фенер, върху който ярко изпъкваха червените йероглифи: „Магистрат на Цинхуа“.
— Веднага загаси това, глупако! — извика му той. И като се обърна към съдията Ди, обясни: — Не обичам за щяло и нещяло да излагам на показ сана си. Трябва да се управлява с доброжелателство, както е казал, учителят Конфуций. И така, Ди, сбогом!
Той изчезна зад завесата на паланкина, но докато носачите вдигаха тежките дръжки на раменете си, внезапно подаде глава.
— Току-що си спомних името на тукашния главен надзорник — извика той. — Фън Дай, много способен мъж. Ще го видите на вечерята.
— Каква вечеря? — изненадан попита съдията Ди.
— О, нима не ви казах? Първенците на града дават вечеря в моя чест в павилиона „Сивият жерав“. Вие ще присъствате вместо мен, Ди. Иначе ще останат разочаровани. Впрочем няма да съжалявате. Тук хранят превъзходно, ще се уверите. Печената патица няма равна. Кажете на тези добри хора, че спешно ме викат обратно в Цинхуа. Държавни дела… Всъщност вие по-добре от мен знаете какво трябва да се каже. Не пропускайте да опитате от подсладения сос към патицата!
Завесата се затвори и носилката бързо изчезна в нощта. Стражниците, които тичаха отпред, не удряха барабани и не крещяха с цяло гърло: „Отдръпнете се, магистратът!“ според обичая.
— Какво става? — с недоумение запита Ма Жун.
— Явно, докато е отсъствал, в Цинхуа се е случило нещо доста неприятно — отвърна съдията.
Той бавно нави на руло документа, който му даваше пълни юридически права, и го мушна в ръкава си. Ма Жун изведнъж се ухили до уши и доволно отбеляза:
— Значи ще поостанем ден-два на този весел остров!
— Само един — отвърна съдията Ди твърдо. — Спечелих един ден от това, че срещнах магистрата Луо тук и именно този ден ще посветя на неговите дела. Но нито миг повече. Да се връщаме в хотела, трябва да се облека официално за тази проклета вечеря!
Когато се върнаха в хотела „Вечно блаженство“, съдията съобщи на управителя, че ще вечеря в „Сивият жерав“, и помоли един паланкин да го чака пред входа, за да го отнесе дотам. След това, придружен от Ма Жун, се отправи към Червения павилион, където неговият помощник му помогна да облече церемониалната роба от зелен брокат и да сложи черната кадифена шапка с висящи уши. Забеляза, че прислужницата е разтворила завесите на леглото и е оставила върху масичката чайник в дебела ватена калъфка. Той изгаси свещите и излезе, следван от Ма Жун.
Затвори вратата и понечи да пусне ключа в ръкава си, но в последния миг се разколеба.
— Все едно е дали ще го оставя на вратата. Нямам какво да крия.
Той върна ключа в ключалката и двамата мъже се отправиха към предния двор, където ги очакваха осмина носачи с голям паланкин. Съдията Ди влезе и направи знак на Ма Жун да го последва. Докато пресичаха шумните улици, съдията говореше на помощника си:
— Като стигнем в ресторанта, ти ще обявиш за пристигането ми, след това ще пообиколиш игралните домове и кръчмите. Поразпитай дискретно за самоубийството на младия член на академията. Разбери какво е правил тук, кого е посещавал. С една дума помъчи се да научиш колкото може повече. Според моя приятел Луо работата е много проста, но със самоубийствата човек никога не е сигурен. Аз ще се измъкна при първата възможност. Ако не ме намериш в ресторанта, иди да ме чакаш в страноприемницата.
В този момент носачите поставиха паланкина на земята и двамата мъже слязоха. Сградата, пред която се намираха, направи силно впечатление на съдията с внушителността си. Дванайсет мраморни стъпала, пазени от два бронзови лъва в естествена големина, извеждаха пред двукрила врата, лакирана в яркочервено и богато украсена с медни апликации. Най-отгоре се извисяваше огромна позлатена табела с ярко откроени три черни йероглифа: Павилион „Сивия жерав“. Величествената сграда имаше партер, първи и втори етаж и по цялото протежение на двата етаж — балкони с пищна дърворезба, предпазени от външните погледи с фина решетка от позлатени летвички. Множество големи копринени фенери с изискани рисунки висяха от корниза на извития в краищата покрив. Съдията доста бе слушал за разточителността богатство на Райския остров, но все пак не бе очаквал такава пищност.