Ма Жун изтича нагоре по стъпалата и удари медната халка о вратата. След като съобщи за пристигането на заместващия магистрата съдия Ди на един строг управител, той изчака съдията да влезе, после бързо се спусна по стълбите и се смеси с пъстрата тълпа на улицата.
ГЛАВА III
Съдията Ди оглавява вечеря, дадена не в негова чест, и една куртизанка се държи мило с него
В приемната на „Сивият жерав“ съдията Ди обясни на управителя, дошъл да го посрещне, че е поканен на вечерята в чест на магистрата Луо.
Управителят се поклони дълбоко и поведе съдията към покритото с дебел син килим стълбище, по което стигнаха до първия етаж. Там Ди бе въведен в огромна стая с приятен въздух, освежаван от огромни късове лед, поставени в големи медни делви. В средата имаше кръгла маса от идеално полиран абанос, отрупана с блюда със студени меса и сребърни чаши за вино. Около нея бяха наредени шест стола от абаносово дърво, целите в дърворезба, с високи облегалки и седалки от мрамор. Пред прозореца в дъното до елегантна масичка с червен мраморен плот четирима мъже пиеха чай и хрупаха семки от пъпеш. Те зачудено вдигнаха глави, когато влезе съдията. Слаб мъж на средна възраст с посребрени бакенбарди се изправи и се упъти към него.
— Търсите ли някого, благородни господине? — учтиво запита той.
— Вие ли сте многоуважаваният господин Фън Дай? — попита съдията. Когато събеседникът му кимна утвърдително с глава, извади от ръкава си документа, подписан от магистрата Луо, като обясни, че неговият колега го е помолил да го замести на банкета.
Фън Дай му върна документа, поклони се дълбоко и каза:
— Аз съм главният надзорник на Райския остров и моля негово превъзходителство да разчита изцяло на услугите ми. Позволете да ви представя останалите гости.
Един мършав старец с малка шапчица на главата бе представен като Уън Юан, собственик на антикварни и сувенирни магазини. Лицето му бе удължено, с хлътнали страни, малките му очи гледаха изпитателно изпод гъстите вежди. Сивите мустачки и заострената брадичка бяха грижливо подкастрени. Мъжът до него, по-млад, с изискан вид, се наричаше Дао Бандъ беше предстоятел на гилдията на винотърговците, на главата си носеше квадратна шапчица от тънка черна материя. Третият гост бе красив млад мъж, седнал с гръб към прозореца и представен като Дзя Юбо — студент, тръгнал за столицата, за да се яви на литературните изпити. Фън Дай гордо добави, че славата му на поет вече започва да се разнася.
Съдията си каза, че има вероятност вечерта да бъде по-интересна, отколкото си бе представял. С няколко любезни фрази той предаде извиненията на своя колега на четиримата мъже:
— Понеже минавах оттук — завърши той, — магистратът Луо ме натовари с разследването на станалото преди три дни самоубийство на един млад академик. Като новодошъл сред вас ще ви бъда много задължен, господа, ако споделите с мен мнението си за тази история.
Последва неловко мълчание, след което Фън Дай изрече строго:
— Самоубийството на академика Ли Лиен е много скръбно събитие, ваше превъзходителство. Но трябва да отбележа, че за съжаление подобни случаи не са рядкост тук. Случва се някои посетители, понесли прекалено тежки загуби на игралните маси, да изберат този начин, за да сложат край на грижите си.
— Аз пък подразбрах, че в случая причината е по-скоро несподелена любов — обади се съдията.
Фън Дай хвърли бърз поглед към тримата присъстващи. Дао Бандъ и младият поет мълчаха със сведени очи. Антикварят Уън овлажни тънките си устни. Като подръпваше късата си брадичка, той попита предпазливо:
— Нима магистратът Луо ви е казал това?
— Не съвсем — съгласи се съдията. — Колегата ми твърде много бързаше, за да се впуска в подробности.
Господин Уън хвърли многозначителен поглед към Фън. Дао Бандъ се вгледа в съдията с тъжните си очи и меко каза:
— Атмосферата на Райския остров благоприятства за разгарянето на страстите, ваше превъзходителство. Ние, които сме потопени в нея, от малки сме свикнали да приемаме любовта не чак толкова на сериозно. За нас това е просто едно изискано развлечение, игра, чийто залог са няколко часа ефимерни наслади. Онзи, комуто някоя красавица отдаде своето благоразположение, обогатява паметта си с нежни спомени; неудостоеният просто се насочва към по-благосклонна партньорка. Но пришълците невинаги гледат така на нещата. И тъй като нашите куртизанки и танцьорки са изключително вещи в любовното изкуство, тези господа понякога приемат нещата твърде навътре и… се стига до трагични резултати.