Съдията Ди не бе очаквал такъв изискан език от устата на един винотърговец. Учуден, той запита:
— На този остров ли сте роден, господин Дао?
— Не, ваше превъзходителство, люлката на моя род е по на юг. Преди четирийсет години баща ми се установил тук и купил всички питиепродавници. За зла участ почина твърде млад, когато бях още дете.
Господин Фън внезапно се изправи и каза, както се стори на съдията, с престорена веселост:
— Време е да сменим чая с нещо по-сериозно! На масата, господа.
Той церемониално отведе съдията Ди до почетното място срещу вратата. Самият той се разположа точно от другата страна на масата, между Дао Бандъ отляво и антикваря Уън Юан отдясно. Направи знак на младия поет да седне от дясната страна на съдията и предложи наздравица за новопристигналия гост.
Като отпи няколко глътки вино, което му се стори доста силно, съдията Ди кимна към празния стол от лявата си страна и попита:
— Очакваме ли още гости?
— Наистина, ваше превъзходителство, очакваме гост, чието присъствие всички ние ценим — отговори Фън.
Отново неестествено веселият тон озадачи съдията Ди, а Фън добави:
— Всеки момент една красива куртизанка, известната Есенна Луна, ще ни ощастливи с присъствието си.
Съдията само леко повдигна вежди.
Според обичая куртизанките оставаха прави по време на угощение или седяха на табуретки малко встрани от трапезата. Не бе прието да се разполагат на масата с гостите. Като забеляза учудването на съдията, Дао Бандъ побърза да обясни:
— Прочутите куртизанки допринасят много за благоденствието на острова, ваше превъзходителство. Затова и се отнасяме с почитание към тях. След игралните маси те привличат най-много посетители тук, половината от приходите на Райския остров идват от тях.
— Четиридесет процента от които отиват за правителството — сухо вметна антикварят.
Без да отговори, съдията примъкна парче солена гъба с клечиците си. Той добре знаеше, че немалка част от таксите в тези места за наслада влизат в провинциалните данъци. Обърна се към господин Фън:
— Предполагам, че с всичките тези пари, които минават тук от ръка на ръка, никак не е лесно да се следи за спазването на закона?
— На самия остров това не е толкова трудно, ваше превъзходителство. Когато нашият магистрат утвърди избора ми, аз събрах шестдесетина местни специални стражници. Те не носят униформи и лесно могат да се смесят с клиентите на игралните домове, кръчмите и публичните домове. Наблюдението е дискретно, но нищо от онова, което става на острова, не им убягва. Но по-друго е из околностите. Шайки бандити често се навъртат около острова и обират посетителите, които пристигат или си заминават. Преди две седмици имахме сериозни неприятности от този род. Петима негодници се опитаха да откраднат сандък със златни слитъци, носен от един мой агент. За щастие придружавали го двама служители, които успели да отблъснат разбойниците. Убили трима бандити, другите избягали.
Господин Фън пресуши чашата си и добави:
— Надявам се негово превъзходителство да се е настанил удобно…
— Да, наистина. Отседнах във „Вечно блаженство“, в красивия Червен павилион.
Погледите на четиримата едновременно се извърнаха към съдията. Фън Дай постави клечиците си на масата и с печален глас каза:
— Управителят не е трябвало да ви настанява там, ваше превъзходителство. Точно в тази стая преди три дни се самоуби членът на академията. Ще нареди веднага да подготвят подходяща…
— Но моля ви, това ни най-малко не ме притеснява — прекъсна го съдията. — Напротив, така ще се запозная най-добре с обстоятелствата, при които се е разиграла трагедията. И не упреквайте управителя, той се опита нееднократно, сега си спомням, да ме предупреди за нещо, но тъй като много бързах, не му дадох възможност да го стори. Кажете ми, в коя от двете стаи е станала драмата?
Господин Фън все още бе много развълнуван, за да говори, и Дао Бандъ обясни със спокоен глас:
— В Червената стая, ваше превъзходителство. Била е заключена отвътре. Магистратът Луо накара да разбият вратата, за да може да се влезе.
— Наистина забелязах, че ключалката е нова. И така, след като ключът е бил отвътре, а единственият прозорец в стаята е с гъста желязна решетка, поне можем да сме сигурни, че не е имало външна намеса. Как е станало самоубийството?
— Прерязал си е вратната вена със собствения си кинжал — успя накрая да отговори господин Фън. — Ето как се е случило: Академикът вечерял сам на верандата, после се прибрал и подреждал книжата си според показанията на келнера, когото предупредил никой да не го безпокои. Но след няколко часа келнерът се сетил, че не е поднесъл чая, и почукал на вратата на Червената стая. Никой не отговорил и той отишъл на верандата да погледне през прозореца дали ученият вече не си е легнал. Видял го проснат на земята до леглото, целия облян в кръв. Веднага предупредил управителя, след това дотича при мен. Отидохме заедно в странноприемницата, където бе отседнал магистратът Луо, и той, придружен от хората си, се отправи към „Вечно блаженство“. Там нареди да разбият вратата на Червената стая и след огледа, трупът бе отнесен в даоисткия храм, в другия край на острова. На следващата нощ бе извършена аутопсията.