— Мисля за думите, които току-що изрече. Щеше да постъпиш по-добре, Трент, ако не се беше връщал в дома си.
— Какво искаш да кажеш?
— Погледни зад себе си.
Трент се извъртя. На вратата на съседната стая стояха Клер и инспектор Виръл.
Трент беше пъргав. Револверът проговори само веднъж — и улучи целта си. Той падна по очи върху масата. Инспекторът отскочи настрана, докато Дърмът гледаше Клер като насън. През главата му стремително летяха объркани мисли. Чичо му, караницата помежду им, колосалното недоразумение, законите за развод в Англия, които никога нямаше да освободят Клер от един ненормален съпруг — „всички трябва да я съжаляваме“, — заговорът между нея и сър Ейлингтън, разкрит от коварния Трент, нейният вик към него: „Грозно грозно грозно!“ Да, но сега.
Инспекторът отново се изправи.
— Мъртъв — каза той раздразнено.
— Да — чу се Дърмът да мълви, — той винаги е бил добър стрелец.