— Колко мислите, че му остава?
Всички вдигнаха рамене, след като Гриър зададе въпроса.
— Докторите, с които говорих, казват, че може да се гътне още утре, а може да се влачи още няколко години. Забелязват леки симптоми на Алцхаймер, но все още леки. Иначе страда от прогресираща сърдечно-съдова миопатия, изострена от начална форма на алкохолизъм.
— Те всички имат такъв проблем — отбеляза Ритър. — КАРДИНАЛА потвърди за проблема със сърцето, между другото, и за водката.
— Черният дроб е важен, а той вероятно е увеличен — продължи Гриър натъртено.
След това Мур завърши мисълта му.
— Не можеш да убедиш един руснак да не пие. Все едно да накараш мечката гризли да не сере в гората. Знаете ли, ако нещо може да разтърси тия момчета, това е неспособността им да се справят с предаване на властта по законен ред.
— Да бе, точно така, ваша чест — Боб Ритър погледна ехидно. — Предполагам, че не им достигат юристи. Защо не им доставим стотина хиляди от нашите, а?
— Не са толкова прости. По-добре да им пратим няколко ракети „Посейдон“. Чистата загуба за обществото им ще е най-малка — каза заместник-шефът на ДР.
— Защо всички омаловажават почетната ми професия? — попита Мур, задавайки въпроса си към тавана. — Ако някой успее да спаси системата им, ще е юрист, господа.
— Така ли смяташ, Артър? — попита Гриър.
— Няма рационално общество без върховенство на закона, а не може да има върховенство на закона без юристи, които да го прокарват. — Мур беше бивш главен съдия на тексаския щатски апелативен съд. — У тях няма строги правила, след като Политбюро може да нареди да бъде екзекутиран всеки, когото не харесва, без съдебен процес. Така трябва да е в ада. Не можеш да разчиташ на нищо. Като в Рим при Калигула — заповедите му са имали силата на закон. Но дори римляните са имали някои закони, задължителни за императора. Не и руските ни приятели.
Останалите не съзнаваха колко ужасяваща беше тази констатация за техния директор. Навремето той бе най-уважаваният адвокат в страна, отличаваща се с качествената си юридическа колегия, а после — най-опитният съдия сред една общност от все честни и справедливи себеподобни. Повечето американци бяха свикнали със законовия ред, както с деветдесетте стъпки на игрището за бейзбол. За Ритър и Гриър по-значимото бе, че преди да започне юридическата си кариера, Артър Мур е бил превъзходен шпионин.
— И какво, по дяволите, да кажа на президента?
— Истината, Артър — предложи Гриър. — Ние не знаем как стоят нещата, защото те не знаят.
Това естествено щеше да е най-вярното и разумно нещо, което можеше да съобщи, но все пак каза:
— По дяволите, Джим, плащат ни, за да знаем.
— Зависи доколко ще се уплашат руснаците. Полша за тях е вярно кученце, васална държава, която скача, когато й заповядат „Скачай!“ — каза Гриър. — Руснаците са в състояние да контролират онова, което народът им гледа по телевизията или в „Правда“…
— Но те не могат да контролират слуховете, които се носят откъм границата — заяви Ритър, — както и историите, които техните войници разказват, когато се приберат у дома, след като са служили там или в Германия, или в Чехословакия, или в Унгария, нито предаванията на „Гласът на Америка“ и на „Свободна Европа“.
Първата от двете радиостанции беше под прекия контрол на ЦРУ, а за втората се твърдеше, че е независима, но никой не вярваше на тази измислица. Ритър имаше лични заслуги и за двете пропагандни оръдия на американското правителство. Руснаците разбираха и уважаваха добрата агитация и пропаганда.
— Чувстват ли се притиснати и доколко? — зачуди се Мур на висок глас.
— Допреди две-три години си мислеха, че са на гребена на вълната — обяви Гриър. — Нашата икономика беше затънала с висока инфлация, имахме опашки за бензин, а и оная каша в Иран. Никарагуа им падна в ръцете. Националният ни дух беше нисък и…
— Е, това се променя, слава Богу — продължи Мур вместо него. — Пълен обрат? — попита той.
Беше прекалено оптимистично дори да се надява, но дълбоко в себе си Артър Мур беше оптимист, иначе как щеше да е директор на ЦРУ?
— Натам вървят нещата — каза Ритър. — Не биха могли да ни догонят. Не са от най-съобразителните. Това е най-голямата им слабост. Големците им са женени за своята идеология и не виждат по-далече от носовете си. Знаеш, че можем да притиснем тия копелета, при това яко, ако ги уцелим по слабото място.
— Наистина ли смяташ така, Боб? — попита заместник-директорът на разузнаването.