Той обаче не мислеше по този начин. Той беше човек с принципи. Заради своите принципи сега рискуваше живота си като жонгльорите от цирка, които подхвърлят ножове и които при един грешен ход могат да наранят единствено себе си. Олег запали първата си цигара за деня, опитвайки се да премисли действията си за стотен път поне, търсейки още варианти.
Той можеше да посети концертите, да продължи с пазаруването, да вземе влака обратно до Киевската гара и да стане герой в очите на колегите си, като им занесе поръчаните от тях видеокасетофони, порнографски видеокасети и луксозно бельо за съпругите им, а и някои неща за себе си. КГБ едва ли щеше да узнае каквото и да било.
„Но тогава полският свещеник ще умре от съветски ръце… ръце, които ти имаш възможност да спреш, а ако не го направиш, как ще се гледаш в огледалото, Олег Иванич?“
Всичко опираше все до това.
Нямаше вече смисъл да се мъчи да заспи, затова продължи да пуши, наблюдавайки през прозореца на хотела как навън се развиделява.
Кети Райън се събуди, след като ръката й се плъзна по леглото и усети празното място, където трябваше да лежи съпругът й. Това някак автоматично я накара да се ококори съвсем и веднага да си спомни, че той беше извън града и извън страната — и тяхната, и тукашната, — поради което тя сега беше сама с децата, а не за това мечтаеше, когато се омъжи за сър Джон Патрик Райън. Едва ли бе единствената жена в света, чийто съпруг пътува в командировка. Но откакто бяха сключили брак, Джак отсъстваше за първи път, а на нея съвсем не й допадаше. Не че се опасяваше да не би Джак да кръшне, докато е далеч от къщи. Тя често си бе мислила за това при пътуването на своя баща. На моменти бракът на родителите й бе изглеждал несигурен, макар да не знаеше дали нейната майка (сега покойница) е изпитвила съмнения. Но с Джак подобен проблем бе изключен. Тя го обичаше и знаеше, че и той я обича, а когато двама души се обичат, държат един на друг. Ако го беше срещнала по време на службата му в морската пехота, честите раздели сигурно щяха да са проблем, с който да й се наложи да се примири. Още по-неприятно, щеше непрекъснато да трепери да не му се случи нещо лошо, а това би било ад. Но тя го срещна, след като този период от живота му бе минал. Собственият й баща я бе запознал с него на вечеря, представяйки го като интелигентен млад брокер с остри инстинкти, който вече е готов да се премести от филиала в Балтимор в Ню Йорк. Той се бе изненадал тогава — отначало приятно, — че двамата проявиха един към друг интерес. А по-късно Джак им сервира решението си да си прибере парите и да се върне към преподаването на история. За нея бе много по-трудно да се оправи с тази ситуация, отколкото за Джак, който ненавиждаше Джоузеф Мюлър, вицепрезидента на „Мерил Линч“.
„Какво, по дяволите, работи? — чудеше се тя. — Бон? Германия? Натовски глупости?“ Мръсният шпионски занаят, търсене на секретни щуротии и след това писане на също толкова секретни анализи, които отиваха при други хора, а те я ги четяха, я не. Тя поне си изкарваше открито хляба, лекуваше болните или им помагаше да виждат по-добре. Не и Джак.
Не че той вършеше безполезни неща. Беше й обяснил това-онова преди година. Там някъде живееха лоши хора и някой трябваше да се бори с тях. Слава Богу, че не правеше това със зареден пистолет — Кети мразеше оръжията, дори онези, с които предотвратиха да бъде отвлечена и убита в дома им в Мериленд през онази нощ, която в крайна сметка бе завършила благословено с раждането на малкия Джак. Беше превързвала огнестрелни рани и в спешното отделение по време на стажа си и много добре знаеше каква вреда могат да причинят оръжията, но същевременно съзнаваше, че могат да предотвратят и беда. Затова и позволи на Джак да държи няколко в дрешника си под ключ, за да не могат децата да стигнат до тях, дори да се качат на стол. Веднъж се опита да я научи как да си служи с пистолет, но тя отказа да докосне проклетото нещо. Донякъде съзнаваше, че страховете й са преувеличени, но тя беше жена и толкова… А като че ли Джак не държеше достатъчно сметка за това.
„Защо не е сега до мен?“ — мислеше си Кети в мрака. Какво би могло да е толкова важно, че съпругът й да е далеч от жена си и децата си?