Очакванията на Райън за града бяха значително по-големи. Оказа се, че Чурго е просто едно по-широко място край шосето, където дори не се забелязваше бензиностанция, а когато я откриха, разбраха, че не работи през нощта. Хъдсън сви по черен път и след три минути се видяха очертанията на огромен товарен камион „Волно“ с платнище от черно зебло. Отзад до каросерията стояха двама мъже и пушеха. Хъдсън го заобиколи и паркира ягуара под някакво подобие на навес на десетина метра от камиона. Излезе от колата и махна на останалите да го последват.
Райън тръгна след британския шпионин към двамата мъже. Хъдсън се спря при по-възрастния и му подаде ръка.
— Здравей, Ищван. Извинявай, че те накарах да ни чакаш.
— Здравей, Анди. Как са приятелите ти?
— Това е господин Райън, а онези хора са семейство Съмърсет. Трябва да прекосим границата — обясни Хъдсън.
— Добре — съгласи се Ковач. — Това е Яни. Моят шофьор. Анди, можеш да седнеш отпред при нас. Останалите да се качат отзад. Ела — каза Ищван и тръгна напред.
Под каросерията имаше няколко железни стъпала. Райън се метна пръв и се наведе да поеме малкото момиченце — Светлана, припомни си той името, след което изчака родителите й да се качат. В отделението за багажа забеляза няколко метални контейнера. Ковач също се качи.
— Всички ли говорите английски? — попита той и получи в отговор кимване. — До границата има само пет километра. Ще се скриете в сандъците. И моля ви, не вдигайте шум. Много е важно. Разбрахте ли? Никакъв шум.
Той получи в отговор още няколко кимвания, след което чу, че единият мъж, който определено не беше англичанин, превеждаше на жена си. Мъжът прегърна детето. След като скри товара, Ковач скочи на земята и се върна при кабината.
— Пет хиляди марки, нали се разбрахме? — попита Ищван.
— Точно така — отвърна Хъдсън.
— Абе, трябваше да поискам повече, ама не съм алчен.
— Ти си добър другар — увери го Хъдсън и за миг му се прииска да има пистолет в колана си.
Огромното дизелово волво забръмча и след малко излезе на шосето. На почти плоското кормило седеше Яни.
Пътуваха кратко.
И слава Богу, помисли си Райън, превит в металния контейнер. Можеше само да предполага как се чувстват руснаците — като неродени деца в тъмна утроба с насочени към нея дула.
Райън не посмя дори да запали цигара да не би някой да долови миризмата сред изгорелите газове, които изпускаше камионът, макар че беше слабо вероятно.
— Е, Ищван — попита Хъдсън в кабината, — какъв е планът?
— Виж. Обикновено пътуваме нощем. По-драматично е, както се изразявате вие. Познавам граничарите от години. Капитан Ласло Будай е готин пич и с него се работи добре. Има жена и малка дъщеричка и винаги очаква за нея подарък. Приготвил съм нещо — обясни Ковач и му показа хартиен плик.
Граничният пункт беше добре осветен и те го забелязаха от три километра разстояние. А най-хубавото бе, че на шосето нямаше никакво движение. Яни шофираше спокойно и когато доближиха пункта, забави ход. Старшината им махна да спрат.
— Капитан Будай тук ли е? — попита Ковач. — Имам нещо за него.
Старшината се отправи към будката и след малко се върна с капитана.
— Ласло! Как я караш в тоя студ? — поздрави го Ковач на унгарски, след това скочи от камиона с книжния плик и ръка.
— Какво да ти кажа, Ищван, дълга и скучна нощ — отвърна капитанът.
— Как е малката Жока?
— Следващата седмица има рожден ден. Става на пет.
— Отлично — отвърна контрабандистът и му подаде плика. — Дай й това от мен.
Подаръкът беше чифт маратонки „Рийбок“ с метални катарами.
— Чудесно — каза капитан Будай, без да прикрива удоволствието си. Той взе хартиения плик, извади маратонките и ги разгледа на светло. Всяко момиченце по света обичаше хубави маратонки и Ласло умираше от кеф, че ще зарадва дъщеричката си. — Ти си истински приятел, Ищван. Е, какво пренасяш тая нощ?
— Нищо ценно. Ще товаря утре сутринта в Белград. Някакави поръчки?
— Жена ми ще се зарадва, ако й донесеш някаква касета за уокмена, който й подари миналия месец.
Най-хубавото с Будай бе, че не проявяваше никаква алчност. Поради това Ковач обичаше да минава граниницата, когато той е дежурен.
— Коя група?
— Мисля, че й викаше „Бий Джийс“. За мен някой филм, ако няма да те затрудня.
— Нещо конкретно. Например „Междузвездни войни“?
— Имам го, но може новия филм — „Империята отвръща на удара“.
— Готово — стиснаха си ръцете. — А малко западно кафе?
— Каква марка?
— Австрийско или американско? В Белград продават на едно място американско „Фолгърс“, има страшен вкус — увери го Ковач.