— Разбира се. Ако чуеш нещо обещаващо, се обади.
— Без процент, но и никакви гаранции — пошегува се Райън.
— Не съм свикнал с това, Джак, не и с този шибан бизнес. Ще те изпратя в руската група при Саймън Хардинг. Оксфордски възпитаник, докторат по руска литература. Ще знаеш всичко, което той знае — всичко освен източниците на информация — Райън го прекъсна, вдигайки два пръста.
— Сър Базил, не желая да ги знам. Не ми е нужно. Ако са ми известни, няма да мога да спя спокойно. Да ми предоставят само суровия материал. Предпочитам да правя собствени анализи. Този Хардинг бива ли го? — попита Райън с престорено равнодушие.
— Много. Може и да си виждал анализите му. Той направи оценката за Юрий Андропов, която ви изпратихме преди две години.
— Четох я. Да, добра работа беше. Мислех, че е на психоаналитик.
— Занимавал се е с психология, но не достатъчно, за да има степен. Има умна съпруга. Художничка, приятна жена.
— Сега ли ще ме представиш?
— Защо не? И без това трябва да се връщам на работа. Ела, ще те заведа.
Не беше далече. Райън почти веднага узна, че ще работи в кабинет точно тук, на най-горния етаж. Беше изненада за него. В Ленгли минаваха години, преди да стигнеше човек на седмия етаж, и често трябваше да се прескачат кървави трупове. Някой явно го смяташе за умен, помисли си Джак.
Кабинетът на Саймън Хардинг не беше нищо особено. Двата прозореца гледаха не към реката, а в обратната посока, към двуетажни и триетажни тухлени постройки с неясно предназначение. Хардинг наближаваше четиридесетте, беше блед, с руса коса и прозрачносини очи. Сакото му беше разкопчано, отдолу носеше жилетка и бозава вратовръзка. Върху бюрото му бяха разхвърлени папки, подшити с ширит на райета, универсалния знак за секретните материали.
— Трябва да си сър Джон — каза Хардинг, палейки лулата си.
— Името ми е Джак — поправи го Райън. — Не мога да си позволя да се правя на рицар. Освен това нямам нито кон, нито броня.
Джак се ръкува със своя колега. Хардинг имаше малки, кокалести ръце, но сините му очи гледаха умно.
— Грижи се добре за него, Саймън.
Сър Базил веднага си тръгна.
Забеляза въртящия се стол до подозрително голо бюро. Джак го пробва. Стаята щеше да е малко пренаселена, но иначе не беше толкова зле. Телефонът върху бюрото му беше с устройство против подслушване. Райън се зачуди дали беше надеждно като устройството, което имаше в Ленгли. Вероятно беше от същия вид, само че в различна пластмасова кутия. Не трябваше да забравя, че беше в чужда страна. Райън се надяваше, че няма да е чак толкова трудно. Хората тук говореха наистина смешно: като например: трава, йагода и замак, въпреки че американските филми и световните телевизионни мрежи бавно, но сигурно налагаха американската версия на английския език.
— Баз спомена ли за папата? — попита Саймън.
— Да. Онова писмо може да се окаже бомба със закъснител. Пита се как ли ще реагира Иван.
— Ние всички се питаме, Джак. Имаш ли някакви предположения?
— Току-що казах на вашия шеф, че ако Сталин беше жив, вероятно щеше да поиска да скъси живота на папата, но при сегашните лидери е дяволски трудно да се предвиди.
— Проблемът според мен е, че макар да взимат решенията си по-скоро колективно, влиянието на Андропов расте, а той може да се окаже по-решителен от останалите.
Джак се намести на стола си.
— Знаеш ли, преди две години приятели на съпругата ми от „Хопкинс“ бяха там. Михаил Суслов страдаше от заболяване на ретината на очите вследствие на диабет. Освен това беше адски късоглед. И те отидоха да го оперират и да обучат някои от руските лекари на този вид операции. Кети все още стажуваше. Но Берни Кац беше в екипа. Той е директор на клиниката „Уилмър“. Невероятен очен хирург, адски готин пич. Поразпитахме ги в управлението, след като се върнаха. Виждал ли си този документ?
В очите на Саймън беше изписано любопитство.
— Не. Полезен ли е?
— Едно от нещата, които научих от съжителството си с лекарка, е да се вслушвам в преценките й за хората. Аз лично бих се вслушал в Берни. Струва си да се прочете. По целия свят хората са склонни да се доверяват на хирурзите и както казах, лекарите забелязват неща, които повечето от нас пропускат. Казаха, че Суслов е интелигентен, възпитан, делови, но че дълбоко в себе си е тип, на когото не можеш да се довериш, ако държи пистолет или нож в ръка. Не му се понравило, че се е наложило американци да спасят зрението му. Акълът му не побирал как може да няма нито един руснак, който да го оперира. От друга страна, гостоприемството им било от олимпийска класа. Оказало се, че не са абсолютни диваци, както Берни очаквал. Той е евреин, семейството му е от Полша от времето, когато принадлежала на царя. Искаш ли да изискаме доклада от управлението?