— Не бих се учудил — каза Джак. — Децата са способни на това. И така тук ли ще го разпитваме или някъде другаде?
— Смятахме да го направим в Съмърсет, но снощи решихме, че е излишно да ги разкарваме насам-натам. Защо да ги притесняваме повече? — попита риторично Кингшот. — Използваме тази къща от миналата година, а тя е удобна като всички останали. Квартирата в Съмърсет — близо до Тонтън — е малко по-изолирана, но тези хора няма къде да избягат, как мислиш?
— Ако се върне у дома, ще е мъртъв — отвърна Райън. — Не може да не го съзнава. На самолета се притесняваше да не би да сме от КГБ и всичко това да е инсценировка. Жена му пазаруваше с огромна страст в Будапеща. Дали да не я придружи някой из магазините наоколо? — подвоуми се американецът. — През това време ще можем да говорим със Заека на спокойствие. Английският му е добър. Имаме ли човек, който знае руски?
— Това е моя работа — каза Кингшот на Райън.
— Първото нещо, което трябва да разберем, е защо, по дяволите, се е решил да избяга?
— Естествено. Но какви са тия приказки за пробив на комуникациите?
— Да — Райън пое дълбоко въздух. — Хората са готови да скочат от прозореца за подобна информация.
— Абсолютно си прав — потвърди Кингшот.
— Е, Ал, работил си в Москва, така ли?
Британецът кимна.
— Два пъти. Идеално е от гледна точка на самия спорт. Но напрежението е огромно.
— Къде другаде си бил?
— Във Варшава и Будапеща. Говоря тамошните езици. Разкажи сега как се справи Анди Хъдсън.
— Той е върхът, Ал. Спокоен, самоуверен, знае си работата, добри контакти.
— Кафето ви, сър Джон — каза госпожа Томсън и му поднесе чаша „Тейстърс Чойс“
Британците бяха способни хора, чиято кухня някои несправедливо очерняха, но те наистина не знаеха какво е кафе. Все пак по-добре, отколкото чай.
Яйцата по бенедиктински пристигнаха почти веднага. След като ги опита, Райън реши, че госпожа Томсън спокойно можеше да дава кулинарни уроци. Джак разлисти вестника — беше „Таймс“ — и изпита истинско облекчение, че отново се връща в нормалния свят. Щеше да звънне на Кети след около час. С малко късмет можеше да я види след ден-два. В идеално подредения свят сега щеше да държи в ръцете си американски вестник или най-малкото „Интернешънъл Хералд Трибюн“, но той все още не бе в идеалния свят. Там нямаше да има нужда да пита какви са резултатите от мачовете в Световните серии. Сезонът се откриваше утре. Как ли щяха да се представят „Филис“ тази година? Е, щеше да разбере.
— Да се върнем на думата си, Джак. Как мина пътуването? — попита Кингшот.
— Алън, оперативните агенти заслужават всяко пени, което получават. Как въобще издържате на непрестанното напрежение?
— Както навсякъде другаде, Джак, свиква се. Жена ти е хирург. Само от мисълта, че мога да срежа човек с ножа, ме побиват тръпки.
Джак се засмя.
— И аз съм така, приятел. А тя реже човешки очи. Представяш ли си?
Кингшот потръпна, а Райън си помисли, че да работиш в Москва и да организираш операции като тази с измъкването на Заека, да вербуваш агенти едва ли е по-лесно от трансплантиране на сърце.
— А, господин Съмърсет — обади се госпожа Томсън. — Добро утро и добре дошли.
— Спасиба — отвърна Олег Иванич сънливо. Децата можеха да те побъркат, като те вдигнат в тъмни зори, при това с весела усмивка. — Това ли е новото ми име?
— Ще измислим нещо постоянно по-късно — каза му Райън. — Още веднъж добре дошли.
— В Англия ли сме? — попита Заекът.
— На десетина километра от Манчестър — отвърна британският разузнавач. — Добро утро. В случай че не си спомняте името ми, аз съм Алън Кингшот. Това е госпожа Ема Томсън, Ник ще се върне след няколко минути.
Последваха ръкостискания.
— Жена ми ще дойде всеки момент. Приготвя зайчика — обясни той.
— Как се чувствате, Ваня? — попита Кингшот.
— Дълго пътуване, доста притеснения, но сега съм в безопасност, надявам се.
— Напълно — увери го Кингшот.
— Какво ще желаете за закуска? — намеси се госпожа Томсън.
— Опитайте това — посъветва го Джак, посочвайки чинията си. — Върхът е.
— Добре, ще опитам. Как се казва?
— Яйца по бенедиктински — отвърна Джак. — Госпожо Томсън, холандският сос е просто съвършен. Бихте ли дали рецептата за съпругата ми?
— Разбира се, защо не, сър Джон — отвърна тя със светнали очи.
Всяка жена по света се ласкае, когато хвалят готварските й умения.
— С удоволствие ще ги опитам — каза Зайцев.
— Чай или кафе?
— Имате ли английски чай?