— В такъв случай знаете имената на оперативните служители и на техните агенти? — попита Кингшот.
— Имената на служителите от КГБ — много имена. На повечето агенти не знам истинските имена, но знам псевдонимите им. Във Великобритания най-добрият ни агент е с псевдоним МИНИСТЪРА. Доставя изключително ценна информация от областта на дипломацията и политиката от много години — вероятно двайсет или повече.
— Казахте, че КГБ е проникнал в системата ни за комуникации? — намеси се Райън.
— Да, донякъде. Получаваме сведенията от агент с кодово име НЕПТУН. Доколко подробна е информацията от него, не съм сигурен, но знам, че КГБ е проникнал в свръзките на военноморските сили.
— А в други комуникации? — попита Джак веднага.
— За военноморските съм сигурен. За останалите не СЪВСЕМ, но вие използвате еднакви шифровъчни машини навсякъде, доколкото ми е известно.
— Не е точно така — каза му Алън. — Значи, твърдите, че британските свръзки са сигурни?
— Не съм чувал обратното — отвърна Зайцев. — По-голямата част от разузнавателните сведения за американската дипломация получаваме от агента КАСИЙ. Той е съветник на високопоставен политик във Вашингтон. Доставя ни важна информация за дейността на ЦРУ и за онова, което ЦРУ научава за нас.
— Но вие уточнихте, че той не работи в ЦРУ?
— Точно така. Мисля, че е политически съветник, помощник, член на персонал или нещо такова — отговори Зайцев отзивчиво.
— Добре — Райън запали цигара и предложи една на Зайцев, който веднага прие.
— Моите „Краснопресненские“ свършиха — обясни той.
— Ще ви дам от моите. Жена ми и без това настоява да ги откажа. Лекарка е — обясни Райън.
— Не ви е лесно — отвърна Заекът.
— А защо решихте да избягате? — попита Кингшот, отпивайки глътка чай.
Като чу отговора, за малко не изпусна чашата.
— КГБ иска да убие папата.
— Сериозно ли говорите?
Въпросът зададе по-опитният, не Райън.
— Питате дали е сериозно? Рискувах живота си, живота на жена ми и на дъщеря ми. Да, напълно сериозно — увери събеседниците си Олег Иванович, повишавайки леко тон.
— Мамка му — въздъхна Райън. — Олег, нуждаем се от повече информация за това.
— Началото бе дадено през август. На 15 август — започна Зайцев и в продължение на пет-шест минути им разказа всичко, което знаеше, без да го прекъсват.
— Значи, операцията няма кодово име? — попита Джак, когато той завърши разказа си.
— Няма име, само номер петнайсет-осем-осемдесет и две-шест-шест-шест. Това е датата от първата телеграма ма Андропов до резидентурата в Рим и номерът на съобщението. В нея Юрий Владимирович питаше възможно ли е някой да се доближи до папата. От Рим отговориха, че идеята не е добра. Полковник Рождественски — той е главният помощник на председателя, нали така се казва? — изпрати шифрограма до резидента в София. Операцията се движи от София. С други думи, от българската Държавна сигурност по нареждане на КГБ. Доколкото знам, името на офицера е Строков, Борис Андреевич.
Кингшот се замисли за миг и излезе от стаята. Върна се с Ник Томсън, бившия детектив от Скотланд Ярд.
— Ник, името Борис Андреевич Строков да ти говори нещо?
Бившето ченге се облещи.
— Разбира се, Алън. Това е човекът, който уби Георги Марков на Уестминстърския мост. Беше под наблюдение, но успя да избяга, преди да съберем достатъчно доказателства да го пипнем.
— Имаше ли дипломатически имунитет? — попита Райън и остана изненадан от отговора.
— Не. Беше пристигнал без документи и по същия начин се измъкна. Видях го с очите си на летище „Хийтроу“. Но още не бяхме сглобили парченцата. Беше кошмарна история. Отровата, с която убиха Марков, е ужасна.
— Значи знаеш как изглежда тоя тип Строков?
Томсън кимна.
— Да. Може да ме е забелязал. Не бях много внимателен при тогавашните обстоятелства. Залагам живота си, че той е убиецът на Марков.
— Откъде си толкова сигурен?
— Преследвал съм убийци повече от двайсет години, сър Джон. Неволно се научаваш да ги разпознаваш. А той беше истински убиец — заяви Томсън с пълна увереност.
Райън бе виждал баща си в същата ситуация при заплетени случаи, когато знаеше какво се е случило, но не можеше да го докаже пред съда.
— Българите имат нещо като договор със Съветите — обясни Кингшот. — Още през 1964 година те се съгласяват да изпълнят вместо КГБ „мокрите“ поръчки. В замяна получават различни благини, аз също съм чувал името му преди.
— Имаш ли негова снимка, Ник?
— Поне петдесет, Алън — увери го Томсън. — Никога няма да забравя лицето му. Има очи на мъртвец, без капка живот в тях, като очи на кукла.