— Колко е печен? — попита Райън.
— Като убиец ли? Доста добър е, сър Джон. Всъщност много добър. Убийството на Марков беше безупречно изпълнено. Беше трети опит. Предишните двама убийци оплескаха работата, затова възложиха задачата на Строков. И той се справи. Ако нещата се бяха развили по малко по-различен начин, дори нямаше да разберем, че е убийство.
— Смятаме, че е работил и на други места на Запад — прекъсна го Кингшот. — Но разполагаме с твърде малко улики. Всъщност само слухове. Джак, това е опасно развитие на събитията. Трябва да се свържа незабавно с Базил.
Алън излезе от стаята и отиде до безопасния телефон. Райън се обърна към Зайцев:
— Значи това е причината да избягаш?
— КГБ иска да убие невинен човек, Райън. Станах свидетел на заговора. Самият Андропов го желае. През мен минаха шифрограмите. Сам човек не може да спре КГБ. Не мога сам да спра КГБ, но не искам да ставам съзаклятник в убийството на свещеника — той е невинен човек.
Погледът на Райън се насочи към пода.
— Така е, Олег Иванович.
„Боже, ти който си на небето!“ Джак погледна часовника си. Трябваше незабавно да предаде тази информация, но в момента нямаше да открие никого от шефовете в Ленгли.
— По дяволите — каза сър Базил Чарлстън по безопасния телефон. — Надеждна ли е информацията, Алън?
— Да, сър, смятам, че е напълно достоверна. Нашият Заек изглежда почтен човек, при това доста интелигентен. Няма съмнение, че е мотивиран изцяло от съвестта си.
После Кингшот му съобщи първото разкритие от сутрешния разпит — МИНИСТЪРА.
— Трябва да се обърнем към МИ-5 по този въпрос.
Британската служба за сигурност, известна повече като МИ-5, беше оръдието за контрашпионаж на правителството. Щяха да се нуждаят от още малко сведения, за да пипнат предателя, поне разполагаха с изходни позиции. Двайсет години? Какъв продуктивен изменник, помисли си сър Базил. Време му беше да се запознае със затвора „Паркхърст“ на остров Уайт. Чарлстън беше работил в продължение на много години, за да прочисти службата си, която някога е била нещо като спортна площадка на КГБ. Никога вече и никога повече, зарече се кавалерът на Ордена на Бат.
„На кого да съобщя?“ — чудеше се Райън. Базил без съмнение щеше да звънне в Ленгли. Джак ще трябва да се увери дали го е направил, но на сър Базил можеше да се разчита изцяло. Следващият въпрос беше по-труден: „Какво, по дяволите, мога/можем да направим?“
Райън запали нова цигара, за да размисли. Беше повече работа за полицията, отколкото за разузнаването…
А централният проблем беше да се опази тайната. „Да, това наистина ще се окаже голям проблем. Ако съобщим на някого, ще се разчуе, че имаме Заек, и познай какво ще последва, Джак. В момента за ЦРУ Заекът е по-важен и от живота на папата.“
„Мамка му“ — продължаваше да разсъждава Райън. Беше като хватка от японската борба джиу-джицу, като неочаквано обръщане на стрелката върху компаса. Север сега беше юг. Вътре беше вън. В момента интересите на американското разузнаване изместваха въпроса за живота на папата. Изражението на лицето му вероятно издаваше мислите му.
— Какво означава „уместност“, Райън? — попита Заекът.
На Джак му се стори странно, че руснакът знаеше тази дума.
— Информацията, която току-що ни даде. Безпокояхме се за сигурността на папата от месеци, но нямахме конкретна информация, която да доказва, че животът му е в опасност. Сега я получихме от теб и някой трябва да реши какво да правим. Знаеш ли някакви конкретни факти за операцията?
— Не, почти никакви. В София оперативният служител е резидентът полковник Бубовой, Иля Фьодорович. Нещо като посланик на КГБ в българската ДС. А полковник Строков — името му ми е известно от други случаи — е главният убиец на ДС. Върши и други неща, разбира се, но когато някой заслужава куршум, Строков е насреща, разбирате ли?
На Райън всичко му се струваше като сценарий на тъп филм. Единствено изключение правеше това, че обикновено във филмите лошите са от ЦРУ, което разполага със специален отдел за убийства, нещо като таван, пълен с прилепи вампири. Когато директорът реши, че някой трябва да умре, отваря вратата, един от прилепите излита, извършва пъкленото дело и после долита обратно и увисва с главата надолу, докато стане време някой друг да умре. Достоен сценарий за Уилбър. В Холивуд изпипваха всяка подробност с изключение на една много съществена — че правителствените бюрокрации работят само с писмени документи. Нищо не се предприема без писмена заповед, тъй като ако някой се издъни, може да си прикрие задника само ако разполага с нещо черно на бяло. Ако се налага някой да бъде убит, човек от системата трябва да подпише заповедта, а кой би подписал подобна заповед? Един такъв документ би се превърнал във вечно доказателство за нещо лошо, защото бланката с подписа по етапния ред в крайна сметка ще се озове в Овалния кабинет. А това не е документ, който някой ще посмее да приложи към дело в архива на президентската библиотека, поради което няма да се намери нито един бюрократ, който да постави подписа си под подобно нещо. Правителствените служители никога не окачват доброволно въжето на шията си.