Възможно ли бе да е внедрен, фалшив беглец, който да доставя на ЦРУ и на другите западни разузнавания невярна информация? Не беше изключено, а доказателства за това щеше да е качеството на агентите, чиято самоличност предстоеше да разкрие. Ако МИНИСТЪРА действително доставяше важна информация, службите за сигурност щяха да разберат колко ценен агент беше. Руснаците не се славеха с особена лоялност към своите агенти — те никога не се пазаряха за американски или британски изменници, които гниеха по затворите, както често американците правеха, понякога успешно. Не, руснаците ги отписваха и ги удостояваха с почетни отличия, които получателите им никога нямаше да получат лично. На Райън това му се струваше странно. КГБ беше една от най-професионалните тайни служби в редица отношения, а не съзнаваше, че ако се застъпваше за агентите си, това щеше да стимулира останалите да поемат повече рискове. Вероятно това се дължеше на националната им идеология, която засенчваше здравия разум. Това се отнасяше за повечето неща в СССР.
Към 4:00 часа местно време Джак можеше да е сигурен, че ще открие някого в Ленгли. Той зададе още един въпрос на Заека.
— Олег Иванич, имате ли информация дали КГБ подслушва безопасните ни телефонни системи?
— Мисля, че не. Не съм напълно сигурен, но знам, че имаме агент във Вашингтон с псевдоним ЩУРЕЦА, на когото е поръчано да се добере до сведения за телефонните ви устройства срещу подслушване. Досега, доколкото ми е известно, той не е успял да даде на нашите специалисти данните, от които се нуждаят. Ние обаче се опасяваме, че вашите хора подслушват телефонните ни линии и затова ги избягваме за най-важните съобщения.
— Благодаря — каза Райън и отиде в съседната стая да се обади по безопасния телефон.
Набра номера по памет.
— Джеймс Гриър слуша.
— Адмирале, Джак се обажда.
— Разбрах, че Заекът си има нова хралупа — каза му заместник-директорът на разузнаването вместо поздрав.
— Точно така, сър, а добрата новина е, че според него нашите свръзки са сигурни, включително телефонната линия, по която говорим в момента. Изглежда, предишните опасения са били преувеличени или погрешно изтълкувани.
— А има ли лоша новина? — попита заместник-директорът на разузнаването внимателно.
— Да, сър. Андропов иска да убият папата.
— Колко достоверно е това твърдение? — бе следващият въпрос на Джеймс Гриър.
— Сър, това е причината, поради която Заекът е избягал. Ще ви изпратя доклад до ден-два, но е истина, КГБ е планирал операция за ликвидиране на Светия отец в Рим. Знаем дори кода на операцията. Сигурно ще уведомите съдията за това, а вероятно и Конгресът ще иска да узнае.
— Разбирам — каза адмирал Гриър от петдесет хиляди километра разстояние. — Това ще създаде проблеми.
— Без съмнение — Райън си пое въздух. — Как ще действаме?
— Това е въпросът, момчето ми. Дали въобще ще можем да се намесим? Това първо. И второ, дали бихме искали да го направим?
— Адмирале, а кое би ни разколебало да не се намесим? — попита Райън, опитвайки се гласът му да не издава и грам неподчинение.
Той уважаваше Гриър и като шеф, и като човек.
— Успокой се, синко. Размисли добре. Задачата ни е да пазим преди всичко Америка, а не някого другиго, а и съюзниците също — добави Гриър заради магнетофоните, които записваха разговора. — Подчертавам, служим преди всичко на нашия национален флаг, а не на религиозни фигури. Ще се опитаме да му помогнем, ако може, но ако не може, просто не може.
— Много добре — отвърна Райън, стискайки зъби. „Ами доброто и злото?“ — искаше му се да попита, но ТОЗИ въпрос можеше да почака.
— Обикновено не предоставяме класифицирана информация, а ти добре съзнаваш, че бягството на Заека трябва да се пази в строга тайна — продължи Гриър.
— Да, сър.
Явно нямаше да е с гриф НЕЧУЖД — не подлежи на разпространение сред чужденци. Британците бяха чужденци, а те вече знаеха за БЕАТРИКС и Заека, а те самите не обичаха много-много да споделят, освен понякога с Америка, и то само ако получеха нещо в замяна. Така стояха нещата. По подобен начин Райън нямаше право да обсъжда нито дума за операциите, до които имаше достъп.
— Адмирале, а какво ще стане, ако вестниците научат, че Централното разузнавателно управление е имало сведения за заплаха към папата, но не си е помръднало пръста?
— Това да не е…
— Заплаха? Не, сър, не и от моя страна. Аз играя по правилата, сър, и вие го знаете много добре. Но някой ще разгласи информацията от яд и знаете, че ако стане и след като стане, ще трябва скъпо да се плаща.