— Разбрах мисълта ти — съгласи се Гриър. — Имаш ли някакво предложение?
— Не ми плащат за това, сър, но ще трябва наистина да се измисли нещо.
— Каква друга информация получихме от нашия нов приятел?
— Имаме псевдонима на трима важни агенти. Единият е МИНИСТЪРА, политическа фигура в Уайтхол. Другите двама са при нас: НЕПТУН, свързан е с флота и е източникът за несигурността на нашите свръзки. Някой в Червената земя чете пощата на флота ни, сър. Има и един в окръг Колумбия, КАСИЙ. Доставя информация от Капитолия, разузнавателни сведения и данни за нашите операции.
— Под „нашите“ имаш предвид на ЦРУ? — попита заместник-директорът на разузнаването със загрижен тон.
Независимо колко стар играч си, независимо какъв опит имаш, мисълта, че родната ти служба може да е компрометирана, те кара да изпадаш в ужас.
— Точно така — отвърна Райън. Нямаше нужда да натиска копчето прекалено силно. Никой в Ленгли не се чувстваше удобно от това, че част от информацията се докладва на „определени“ комисии по въпросите на разузнаването в Камарата и в Сената. На политиците работата им беше да дрънкат в крайна сметка. Едва ли има нещо по-трудно на света от това да затвориш устата на някой политик. — Сър, този човек е невероятно ценен източник. Ще го доведем до два-три дни. Мисля, че разпитите ще продължат месеци. Запознах се с жена му и дъщеричката им. Много са приятни — малката е на възрастта на Сали. Мисля, че е голям удар, сър, истинска златна мина.
— Как се чувства?
— Е, мисля, че са претоварени емоционално за момента. Мисля, че ще им трябва психолог, за да им помогне да се адаптират. Вероятно повече от един. Трябва да му помогнем да се съвземе, да се почувства спокоен. Няма да е никак лесно, но мисля, че ще ни се отплати многократно.
— Имаме няколко психолози за такива цели. Те знаят как да се оправят с това. Има ли някакъв риск Заекът да избяга?
— Сър, не виждам основания за подобни опасения, но не бива да забравяме, че скокът, на който се реши, беше твърде висок, а със земята, на която се приземи, не е свикнал.
— Ще го имам предвид. Благодаря за обаждането, Джак. Нещо друго?
— Засега това е всичко. Говорили сме с човека само пет часа и половина. Само предварителна информация, но водата, изглежда, е много дълбока.
— Добре. Артър в момента говори по телефона с Базил. Ще му предам това, което ми съобщи. Между другото Боб Ритър тъкмо се върна от Корея. Още не сме му казали за твоите приключения на терена. Ако се опита да ти отхапе ушите, да знаеш, че отговорността е моя и на съдията.
Райън се втренчи в килима на пода. Не можеше да разбере защо Ритър не го харесва, но двамата не си разменяха картички за Коледа и това беше факт.
— Благодаря, сър.
— Не се притеснявай. От това, което разбирам, излиза, че си се представил много добре.
— Благодаря, адмирале. Не съм се натискал сам да пътувам. Ще държа на това, ако вас ви устройва.
— Би било справедливо, момчето ми. Напиши си доклада и ми го прати по факса.
В Москва по безопасния факс в кабинета на Майк Ръсел се получи съобщение. Странно, но беше графично, корицата от първото издание на „Заекът Питър“ от Беатрикс Потър. Адресът показваше ясно за кого е предназначено. Върху листа на ръка бе написано „Флопси, Мопси и Котънтейл се преместиха в новата заешка дупка.“
„Ясно — каза си Ръсел, — имали са заешки случай и са го приключили успешно.“ Никога не можеше да е сигурен в каквото и да било, но бе запознат с жаргона в общността. Отиде до кабинета на Ед Фоли и почука на вратата.
— Влез — извика Фоли.
— Това току-що дойде от Вашингтон, Ед — каза Ръсел и му показа факса.
— Е, добра новина — отбеляза главният агент. Той сгъна листа и го пъхна в джоба си, за да го покаже на Мери Пат. — Има и допълнително послание в този факс, Майк — каза Фоли.
— И какво е?
— Връзките ни са сигурни. Иначе нямаше да пристигне по този начин.
— Слава тебе, Господи — отговори Ръсел.
Глава 30
ФЛАВИАНСКИЯТ АМФИТЕАТЪР
— Райън? Какво е направил? — избоботи Боб Ритър.
— Спокойно, Боб. Няма причини да се вълнуваш толкова — каза Джеймс Гриър, полууспокоително, полузаплашително, докато съдия Мур ги гледаше с любопитство. — Изпратихме Джак да наблюдава операцията, тъй като нямахме подръка оперативен служител. Не беше негова прищявка, а и беглецът е на безопасно място в Централна Англия и доколкото чух, пее като канарче.
— И какво научихме досега?
— Като начало, че нашият приятел Андропов се канел да ликвидира папата.
Ритър се облещи.
— Доколко може да му се вярва?