— Това е причината, поради която Заекът е решил да се чупи — каза директорът на ЦРУ. — Той е беглец по съвест.
— Е, добре. Какво знае?
— Боб, изглежда, че беглецът, между другото името му е Олег Иванович Зайцев, е бил свързочник в комуникационния център, тяхната версия на нашия МЕРКУРИЙ.
— Виж ти — каза Ритър. — Наистина ли е така?
— Нали знаеш, че понякога човек пуска четвърт долар в цепката, дръпва ръчката и му се пада джакпотът — напомни Мур на своя подчинен.
— Така е, дявол да го вземе.
— Не мислех, че ще възразиш. А най-хубавото е, че Иван не знае за бягството — продължи директорът.
— И как сме успели да го изиграем?
— Ед и Мери Пат измислиха плана — каза Мур и му разказа цялата история. — И двамата заслужават потупване по рамото, Боб.
— И всичко това се е случило, докато ме нямаше — въздъхна Ритър. — Проклет да съм.
— Да, ще трябва да връчим няколко похвални грамоти, включително една на Джак — каза Гриър.
— Сигурно — примири се заместник-директорът на операциите. Замълча за миг, обмисляйки възможностите, които предлагаше операция БЕАТРИКС. — Някакви полезни сведения досега?
— Освен за заговора срещу папата ли имаш предвид? Псевдонимите на двама техни внедрени агенти. НЕПТУН, за който предполагаме, че работи във флота, и КАСИЙ, който вероятно е на Капитолия. Очакваме тепърва още информация.
— Говорих преди няколко минути с Райън. Той е безкрайно впечатлен, смята, че тоя приятел е цяла енциклопедия, или както се изрази, златна мина.
— А Райън знае това-онова за златото — изказа на глас мислите си Мур.
— Добре тогава, ще го наемем да се грижи за финансите ни, но той не е оперативен агент — измърмори Ритър.
— Боб, той се справи успешно. Ние не наказваме хората за това, нали така? — попита директорът на ЦРУ.
Време беше да се сложи точка, а Мур да се изяви в ролята си на апелативен съдия, какъвто беше само допреди няколко години: гласът на господ.
— Добре, Артър, искаш от мен да подпиша благодарственото писмо ли? — попита примирено Ритър, тъй като забеляза, че се задава буря.
Какво толкова, по дяволите, документът просто щеше да влезе в архива на ЦРУ. Тези похвали почти никога не виждаха бял свят. Управлението дори засекретяваше имената на оперативните служители, които бяха загинали геройски през последните трийсет години. Беше нещо като задна врата към рая, типично в стила на ЦРУ.
— Добре, господа, след като уредихме този административен въпрос, да се върнем към заговора за убийството на папата — предложи Гриър, опитвайки се да въведе ред на заседанието, за чиито участници се предполагаше, че са висши началници с тежест.
— Доколко солидна е информацията? — поиска да научи Ритър.
— Говорих с Базил преди малко. Той смята, че трябва да я приемем сериозно, но аз съм на мнение, че първо трябва да разговаряме със Заека, за да преценим степента на заплахата към полския ни приятел.
— Кажи го на президента.
Мур поклати глава.
— Той е ангажиран днес със законодателни дела, а по-късно следобед лети за Калифорния. В неделя и понеделник ще държи речи в Орегон и Колорадо. Ще се срещнем с него във вторник следобед към четири часа.
Мур можеше да поиска спешна среща, той имаше право да нарушава графика му при извънредни обстоятелства, но преди да разговарят очи в очи със Заека, беше немислимо. А и не беше изключено президентът да пожелае да се срещне със Заека лично. Той имаше такъв обичай.
— Какво е положението с агентурата ни в Рим? — обърна се Гриър към Ритър.
— Главният ни агент е Рик Нолфи. Добро момче, но се пенсионира след три месеца. Рим е наградата му преди края на кариерата му. Сам поиска тоя пост. Жена му Ан харесвала Италия. Имаме шестима души, които работят главно по натовски въпроси — двама опитни и четирима новобранци — докладва Ритър. — Но преди да ги предупредим, трябва да преценим заплахата, а и малко напътствия от президента няма да са ни излишни. Номерът е как да информираме хората, без да компрометираме източника си на информация. Момчета — подчерта Ритър, — след като положихме толкова усилия да прикрием бягството, няма логика да пропилеем информацията, която ни доставя, на вятъра, не мислите ли?
— Това е проблемът — бе принуден да се съгласи Мур.
— Папата без съмнение има охрана — продължи Ритър.
— Но тя едва ли е от мащабите на Сикрет Сървис. И ние не сме наясно доколко ги бива.
— Това е стара история — разказваше по същото време Райън в Манчестър. — Ако се възползваме от информацията прекалено свободно, компрометираме източника и той става безполезен. Но ако не я използваме от страх да не го издадем, все едно че нямаме източник — Джак допи виното си и отново напълни чашата. — Има книга за това, знаеш ли?