— Имаше ли проблеми при изпълнението на операция БЕАТРИКС? — попита тя.
— Никакви, госпожо — увери я Чарлстън — Хората ни направиха всичко като по учебник.
— Надявам се да се погрижите за тях.
— Разбира се, госпожо премиер — обеща Чарлстън.
— Добре. Благодаря, че ме посетихте, сър Базил.
— За мен бе удоволствие както винаги, госпожо премиер.
Чарлстън стана, мислейки си, че ако Райън беше тук, щеше да заяви, че тя споделя неговото мнение. И щеше да е прав. По обратния път до Сенчъри Хаус сър Базил се чудеше каква операция би могъл да планира и въобще възможно ли е да измисли нещо. Но именно за това му плащаха толкова щедро.
— Здравей, скъпа — каза Райън.
— Къде си? — попита Кети.
— Не мога да ти кажа точното място, но се върнах в Англия. Работата, която трябваше да свърша на континента, се усложни и се налага да се погрижа за още нещо.
— Можеш ли да се отбиеш вкъщи да се видим?
— Страхувам се, че не. Добре ли сте?
— Добре сме, освен че ни липсваш — отвърна Кети с нотка на гняв и разочарование в гласа.
Тя бе сигурна в едно: където и да бе ходил Джак, тона не бе Германия. Но не можеше да го каже по телефона. Беше наясно с правилата в шпионажа.
— Съжалявам, скъпа. Само мога да те уверя, че това, което правя, е наистина важно.
— Не се съмнявам — отстъпи тя с пълното съзнание, че Джак искаше да е у дома при семейството си.
Той не беше от хората, които биха напуснали града ей така, за кеф.
— Как е работата ти?
— По цял ден предписвам очила. За утре имам лека операция. Почакай малко, Сали иска да те чуе.
— Здравей, татко — обади се тънко гласче.
— Ей, Сали, как си?
— Добре — хлапетата винаги отговаряха по този начин.
— С какво се занимава днес?
— С госпожица Маргарет рисувахме с водни бои.
— Нещо интересно ли?
— Да, крави и коне! — отвърна тя ентусиазирано. Сали обичаше най-много пеликаните и кравите.
— Радвам се, миличко. Сега трябва да кажа нещо на мама.
— Добре.
Сали явно си помисли, че предстоящият разговор щеше да е много важен, докато се връщаше към филмчето „Вълшебникът от Оз“ в дневната.
— Как е малкият приятел? — попита Джак жена си.
— Дъвче си пръстите през повечето време. В момента е в кошарката и гледа телевизия.
— По-лесно се гледа от Сали, когато беше на неговата възраст — каза Джак с усмивка.
— Слава Богу, няма колики — съгласи се доктор Райън.
— Липсваш ми — призна й Джак.
Беше вярно. Тя наистина му липсваше.
— И ти на мен.
— Трябва да се връщам на работа — каза Джак.
— Кога ще се прибереш?
— След няколко дни, надявам се.
— Добре. — Налагаше се да се примири с този тъжен факт. — Обади се пак.
— Непременно, скъпа.
— Довиждане.
— Доскоро. Обичам те.
— И аз те обичам.
— Чао.
— Чао, Джак.
Райън върна слушалката върху вилката и за пореден път си каза, че не е роден за такъв живот. Подобно на своя баща, и той желаеше да си спи в леглото при жена си. Всъщност дали някога баща му бе спал далеч от къщи? Джак не успя да си спомни. Само че той си бе избрал професия, при която явно това не можеше да се избегне. Макар да очакваше да е обратното. Беше аналитик, работеше на бюро и си спеше у дома, но очевидно нещата не стояха точно така, мамка му.
За вечеря сервираха говеждо по уелингтънски и йоркширски пудинг. Госпожа Томсън ставаше за главен готвач в реномиран ресторант. Джак не знаеше откъде е месото, но определено беше по-сочно в сравнение с месото от британските говеда, които се хранеха изключително с трева. Или се снабдяваше с продукти от специално място, или просто знаеше какво да прави с тях. Полята с френски вино, вечерята беше брилянтна — епитет, по който много си падаха в Обединеното кралство.
Руснаците се нахвърлиха на храната, както Георгий Жуков бе атакувал Берлин — с огромен кеф.
— Олег Иванич, трябва да ви призная, че храната в Америка невинаги е толкова вкусна — каза Райън в изблик на откровение. Той избра за констатацията си момента, когато госпожа Томсън се появи на вратата на столовата. Джак се обърна към нея: — Госпожо, ако се нуждаете от препоръки за главен готвач, ми се обадете непременно.
Ема му пусна приятелска усмивка.
— Благодаря, сър Джон.
— Наистина, госпожо, готвите превъзходно.
— Много сте мил.
Джак се зачуди дали тя щеше да хареса неговите пържоли на скара и спаначеното пюре на Кети. Номерът беше да се снабдиш с хубаво говеждо месо от Айова, което тук бе трудно осъществимо, макар че можеше да опита чрез Военснаб в базата в Грийнъм Комънс…