Нахраниха се за около час. Питиетата след вечерята също бяха отлични. Поднесоха им водка „Старка“ като допълнителен жест на гостоприемство към руснаците. Джак забеляза, че Олег я погълна на един дъх.
— И членовете на Политбюро не се хранят така — отбеляза Заекът, след като вечерята приключи.
— В Шотландия се отглеждат подходящи говеда. Това месо беше от Абърдийн Ангъс — обясни Ник Томсън, докато разтребваше масата.
— С царевица ли ги хранят? — попита Райън.
Тук не отглеждаха много царевица.
— Не знам. Японците в Кобе например дават на говедата си бира — каза бившето ченге. — Може да правят същото и в Шотландия.
— Това обяснява качеството — отвърна Джак и се засмя. — Олег Иванич, трябва да опитате британското пиво. Най-хубавото в света.
— А американското? — попита руснакът.
Райън поклати глава.
— Не е същото, за съжаление. Това е нещо, по което британците ни бият.
— Наистина ли?
— Наистина — потвърди Кингшот. — Ирландците са истински царе. Обожавам бирата „Гинес“, макар че в Дъблин е по-добра, отколкото в Лондон.
— Защо да си хабим хубавите неща за вас, момчета? — пошегува се Джак.
— Проклетият ирландец си остава винаги проклет ирландец — отбеляза Кингшот.
— Е, Олег — обърна се Райън към руснака, след като запали цигара, — има ли още нещо, което може да направим за вас? Имам предвид — да се почувствате по-удобно?
— Няма от какво да се оплачем, но предполагам, че ЦРУ едва ли ще ни осигури толкова красива къща.
— Олег, аз съм богат човек, но не разполагам с такъв дом — отвърна Райън, усмихвайки се. — Но със сигурност домът ви в Америка ще е далеч по-удобен от апартамента ви в Москва.
— Ще мога ли да си купя кола?
— Разбира се.
— Колко ще чакам?
— За какво да чакаш? Да си купиш кола?
Зайцев кимна.
— Олег, има стотици автомобилни къщи, откъдето може да си избереш която кола пожелаеш, да я платиш и след това да я откараш у дома. Обикновено оставяме на жените си да изберат цвета — добави Джак.
Заекът го изгледа недоверчиво.
— Толкова лесно?
— Да. Бях свикнал да карам фолксваген, но напоследък започнах да се привързвам към ягуара и като се върна у дома, най-вероятно ще си купя. Идеален двигател. На Кети също й харесва, но тя със сигурност ще се върне към любимото си порше. Кара тази марка още от пубертета. Макар че не е практичен за жена с две деца — добави Райън с надежда.
Той не харесваше особено двуместния германски автомобил. Мерцедесът му се струваше значително по-безопасен.
— И къща ли се купува толкова лесно?
— Зависи. Ако си купуваш нова къща, е много лесно. Но ако предпочиташ къща, която вече е нечия собственост, първо трябва да се срещнеш със собственика и да му направиш предложение. Но агенциите за недвижими имоти ти идват на помощ.
— Къде ще живеем?
— Където пожелаете. „След като ти изцедим мозъка“ — Райън се въздържа да добави това. — В Америка имаме поговорка: „Ние сме свободна страна.“ А също и обширна. Винаги може да откриеш място, което да ти хареса и където да се установиш. Мнозина бегълци живеят в района на Вашингтон. Нямам обяснение за това. На мен лично не ми допада. През лятото не е никак приятно.
— Адска жега — съгласи се Кингшот. — И ужасно влажно.
— Ако не ви хареса там, опитайте във Флорида — посъветва го Джак. — Но там е доста фрашкано с хора.
— А когато пътуваш от едно място в друго, не ти искат документи, така ли? — попита Зайцев.
„Като за шпионин от КГБ тоя тип не е много информиран“ — помисли си Джак.
— Никакви документи — увери го Райън. — Ще те снабдим с кредитна карта „Американ Експрес“, за да ви е по-лесен животът.
След това му се наложи да обясни на Заека какво е това кредитна карта. Отне му десет минути. За съветския гражданин това беше толкова чужда идея. Накрая Зайцев разбра.
— В края на месеца обаче трябва да си погасиш сметката — предупреди го Кингшот. — Някои хора забравят за това и след това им се стоварват на главите куп финансови неприятности.
Чарлстън си беше у дома в Белгрейвия, пийваше отлежало бренди „Луи Тринайсети“ и си бъбреше със свой познат. Сър Джордж Хендли му беше приятел от трийсет години. Адвокат по професия, той беше сътрудничил на британското правителство през по-голямата част от живота си, като често консултираше тайните служби и Форин Офис. Имаше право на достъп до най-големите тайни и до отдела за свръхсекретна информация. През годините бе спечелил доверието на няколко премиери и го смятаха за благонадежден не по-малко от самата кралица. Той предполагаше, че това се дължи на обучението му в престижната мъжка гимназия в Уинчестър.