— Папата, виж ти.
— Да, Джордж — потвърди Чарлстън. — Премиерът иска от нас да помислим как да го опазим. Бедата е, че засега нямам никаква идея. Невъзможно е да се свържем директно с Ватикана.
— Прав си, Базил. Човек може да се довери на тяхната лоялност, но не и на политиката им. Имаш ли представа дали тайната им служба е на ниво?
— Бих казал, че са първа класа в редица области. На кого другиго да се довери човек, ако не на свещеник и какъв по-добър начин за предаване на информация от изповедта? Плюс всички останали техники, които са известни по света. Политическото им разузнаване е на висотата на нашето, а вероятно и по-добро. Допускам, че знаят за абсолютно всичко, което става в Полша например. И едва ли в Източна Европа имат много тайни от тях. Не може да им се отрече способността да печелят доверието на всеки човек. Държим под око комуникациите им от години.
— Наистина ли? — учуди се Хендли.
— Наистина. През Втората световна война бяха много ценни за нас. Във Ватикана тогава служеше германски кардинал на име Мансдорф — не е ли странно? Звучи като еврейско име. Собствено име Дитер, архиепископ на Манхайм, издигнат на дипломатическа служба във Ватикана. Пътуваше много. Снабдяваше ни с вътрешна информация за нацистката партия още от 1938 година до края на войната. Не му пукаше особено за Хитлер.
— А свръзките им?
— Мансдорф ни беше снабдил с техните шифри. Смениха ги след войната, разбира се, но не промениха системата си за кодиране и нашите момчета понякога ги подслушват. Кардинал Дитер Мансдорф беше добър човек. Но така и не получи признание за работата, която свърши. Почина през 1959 година, доколкото си спомням.
— В такъв случай ние не знаем дали Ватикана знае за операцията?
„Уместен въпрос“, помисли си Чарлстън, но той отдавна си го задаваше.
— Според нашия беглец всичко става при изключително строги мерки за сигурност. Посланията се предават на ръка чрез куриер, без да минават през шифровъчните машини, тоя род неща. Освен това участват силно ограничен кръг хора. Едно от най-важните имена, които знаем, е на българския оперативен агент Борис Строков, полковник от ДС. Подозираме, че той е човекът, който уби Георги Марков на улицата срещу моя офис.
Чарлстън смяташе, че мястото за убийството е било умишлено подбрано, а изпълнението — замислено като пряко предизвикателство към Сикрет Сървис. ЦРУ и КГБ имаха негласно споразумение да не извършват убийства в столицата на противника. СИС нямаше подобни договорки с никого — факт, който вероятно бе струвал живота на Георги Марков.
— Значи, смятате, че той ще е убиецът?
Чарлстън махна с ръка.
— Това е всичко, което знаем, Джордж.
— Не е много — забеляза Хендли.
— Така е, но е по-добре от нищо. Разполагаме със снимки на тоя Строков. Скотланд Ярд за малко не е успял да го арестува на „Хийтроу“, откъдето се е измъкнал към Париж, а от там в София.
— Явно е бързал да си замине — предположи Хендли.
— Той е професионалист, Джордж. Колцина като него биват залавяни? Ако се върнем назад в историята, ще видим, че е цяло чудо, че въобще от Скотланд Ярд са успели да му хванат следите.
— Значи, смяташ, че той може да е в Италия? — беше констатация, не въпрос.
— Възможно е, но кой може да каже със сигурност? — попита Чарлстън. — По Латеранския договор италианците имат ограничена наказателна юрисдикция, която подлежи на вето от Ватикана — обясни сър Базил. Трябваше да проучи как стоят нещата в юридически аспект. — Ватикана разполага със собствена служба за сигурност — швейцарските гвардейци, както знаеш, — но колко ги бива, един господ знае. Италианските власти нямат право да обградят района със свои сили за сигурност по очевидни причини.
— С други думи, министър-председателката те е насадила на пачи яйца, като ти е възложила неизпълнима мисия.
— Да, за съжаление, Джордж — трябваше да се съгласи сър Базил.
— В такъв случай с какви възможности разполагаш?
— Всичко, което мога да направя, е да поставя мои агенти сред тълпата, които да се озъртат за убиеца на Марков.
— Да допуснем, че го мернат, после какво?
— Освен да го помолят учтиво да напусне района — каза Базил. — Може и да помогне. Той е професионалист и ако бъде забелязан, се предполага, че ще го снимат. Най-вероятно ще се откаже.
— Неубедително — каза Хендли.
— Така е — съгласи се Чарлстън. — Но поне ще представя някакъв план на премиера.
— Кого ще изпратиш?
— Имаме добър агент в Рим — Том Шарп. Той разполага с четирима помощници, а вероятно ще изпратим още няколко от Сенчъри Хаус.
— Звучи разумно, Базил. Защо ме повика?