— Малко късничко, а?
Томсън кимна.
— Доста. Много ми се искаше да го закопчая, но рибата отплува. Французите го преследваха до летището „Дьо Гол“, но той така и не напусна международния терминал, не размени нито дума с никого. Подлецът не прояви никакъв признак на разкаяние. Предполагам, че за него е било същото като да цепи дърва за огрев — каза бившият детектив.
— Да. Като във филмите, стреляш и после изпиваш едно сухо мартини. Но има голяма разлика, когато пречукаш добър човек.
— Вината на Марков се състоеше в това, че водеше предаване по Би Би Си — продължи Ник, стискайки кормилото малко по-здраво. — Предполагам, че в София са се дразнели от онова, което говореше.
— Хората зад желязната завеса не са имали истинска свобода на словото — напомни му Райън.
— Проклети варвари. А сега същият човек се кани да убие папата! Аз не съм католик, но той е Божи наместник, а и изглежда благ човек. Нали си чувал, че и най-печените престъпници се колебаят, когато трябва да застрелят свещеник.
— Да, знам. Не си струва да се гневи Бог. Но те не вярват в Бог, Ник.
— Имат късмет, че не аз съм Бог.
— Да, не би било зле да притежаваш силата да изкорениш всички злини от света. Проблемът е как шефовете на Строков си представят нещата, които вършат.
— Затова имаме закони, Джак — да, знам, че те също имат.
— Това е проблемът — съгласи се Джак, докато навлизаха в района на Чатъм.
— Приятен квартал — каза Томсън, завивайки към хълма.
— Не е лошо. На Кети й харесва. Аз предпочитам да сме по-близо до Лондон, но тя има други представи.
— Всички жени са такива — захили се Томсън, свивайки надясно към Фристоу Уей, а после наляво към Гриздейл Клоус.
Къщата се показа. Райън слезе и измъкна багажа си.
— Тати — изпищя Сали, когато той влезе през вратата.
Райън пусна чантата на пода и я прегърна. Той отдавна бе забелязал, че малките момиченца се прегръщат най-добре, само дето целувките им бяха малко мокри.
— Как е моята малка Сали?
— Добре — отвърна тя.
— Здравейте, доктор Райън — поздрави го госпожица Маргарет. — Не ви очаквах.
— Отбивам се за малко. Само се преобличам и пак заминавам.
— Заминаваш отново? — попита Сали силно разочарована.
— Съжалявам, Сали. Татко има малко работа.
Сали се изскубна от ръцете му.
— Пфу.
След това се върна пред телевизора, поставяйки своя татко на мястото му.
Райън схвана намека и се качи по стълбите. Три — не, четири — чисти ризи, пет чифта бельо, четири нови вратовръзки и… да, малко горни дрехи. Две нови сака и два чифта панталони. Иглата му за вратовръзки от морската пехота. Остави купчината с мръсни дрехи върху леглото, грабна пълната чанта и слезе долу. После остави багажа на пода и пак се качи горе за паспорта. Нямаше вече нужда да пътува с фалшивия британски паспорт.
— Чао, Сали.
— Чао, татко — отвърна тя, но после премисли, скочи на крака и се втурна да го прегърне.
Когато пораснеше, нямаше да покорява мъжките сърца, а направо щеше да ги изтръгва и да ги пече на скара. Дотогава обаче имаше доста време и все още нейният татко можеше да й се радва. Малкият Джак спеше в кошарката си и Райън реши да не го буди.
— До скоро, приятел — каза той и се отправи към входната врата.
— Къде отивате? — попита госпожица Маргарет.
— Извън страната по работа — обясни Джак. — Ще звънна на Кети от летището.
— Приятен път, доктор Райън.
— Благодаря, Маргарет.
— Не сме закъснели, нали? — попита Райън, след като се настани в колата.