— Зад гърбовете ни.
— Значи, ако има някой от лошите, ще застане ей там, с гръб към слънцето, а не така, че да му блести в очите. А хората от тълпата ще са обърнати наопаки, с лице към слънцето. Едва ли това е най-важното, но когато си заложил живота си, се възползваш от всяка дреболия. Носил ли си някога униформа, Том?
— Да, в Колдстриймския гвардейски полк. Стигнах до капитан. Участвах в някои операции в Аден, но служих главно в щаба. Съгласен съм с оценката ти — каза Шарп, след което сподели собствените си виждания. — Всички професионалисти са предвидими, тъй като се обучават по една и съща програма. Ами ако използва автомат?
— Колко души ще участват?
— Още четирима освен мен. Чарлстън може да изпрати още неколцина от Лондон, но едва ли ще са много.
— Да сложим един ей там?
Райън посочи към колонадата. Височината й беше около двайсет метра, а може би двайсет и пет? Същото положение, от което Лий Харви Осуалд беше стрелял срещу Джон Кенеди… „с италианска карабина“, напомни си Джак. От тази мисъл го полазиха тръпки.
— Може да сложим там някой от хората ми, дегизиран като фотограф.
И продълговат обектив на камерата, който да служи като телескоп.
— А радиовръзка?
— Ще поддържаме връзка с обикновени уоки-токита. Ако не разполагаме с такива в посолството, ще поръчам да ни изпратят от Лондон.
— По-добре да са от типа, който използват военните — по-малки са на размер и може да се скрият. Имахме такива в морската пехота, със слушалки като на транзистор. Още по-добре ще е, ако сигналът е кодиран, но това е трудно осъществимо. „А и тоя тип системи съвсем не са изцяло благонадеждни“ — помисли си Райън, но не го изрече на глас.
— Да, може да помислим за това. Имаш добро око, сър Джон.
— Не изкарах дълго в морската пехота, но в новобранската школа те учат на неща, които не се забравят лесно. Мястото е прекалено голямо, за да го покрият само шест човека, приятел.
— А това е нещо, на което ни учат в СИС — каза Шарп.
— В САЩ Сикрет Сървис щеше да изпрати повече от сто обучени агенти — а може и повече. Освен това щяха да поставят под наблюдение всеки хотел, мотел и всяка съмнителна сграда в района — Джак въздъхна. — Господин Шарп, а колко голяма е тълпата?
— Различно. През лятото в туристическия сезон тук се събират толкова хора, че да изпълнят стадион „Уембли“. Идната седмица сигурно ще има няколко хиляди — предположи той. — Колко точно е трудно да се предвиди.
„Тази операция ще е истинско безумие“ — каза си Райън.
— Някакъв начин да проверим хотелите, за да засечем оня тип Строков?
— В Рим има много повече хотели, отколкото в Лондон. Трудно е да ги покрием с четирима агенти. Не бива да искаме помощ от местната полиция, нали така?
— Зависи какви са инструкциите от Базил — каза Райън, досещайки се за отговора.
— Всичко да стане тихомълком. Не, не можем да уведомим никого за това, което правим.
Той дори не можеше да поиска помощ от тукашните агенти на ЦРУ. Ритър никога нямаше да позволи, осъзна Джак. Безумие беше оптимистичният вариант.
Глава 31
СТРОИТЕЛ НА МОСТОВЕ
Официалната резиденция на Шарп беше внушителна почти колкото тайната квартира в околностите на Манчестър. Нямаше начин Райън да се досети от кого и за кого е била построена, а и беше уморен да разпитва. Разполагаше със спалня и баня и това му стигаше. Таваните бяха високи, за да предпазват от лятната жега в Рим. Температурите в следобедните часове достигаха до осемдесет градуса по Фаренхайт. Достатъчно горещо, но не и за човек от района Балтимор — Вашингтон. За англичанин обаче това си беше като казана в ада. В Лондон хората припадаха по улиците при седемдесет и пет градуса. Така или иначе, разполагаха с три дни да се чудят и един ден да изпълнят плана, който двамата с Шарп трябваше да измислят, а през това време щяха да се надяват, че няма да се случи нищо и че ЦРУ ще намери начин да уведоми Светия престол, който да задейства своите служби за сигурност. Исусе, папата дори се обличаше в бяло, което допълнително улесняваше задачата на стрелеца, който и да беше той — нещо като мишена от бяла хартия, в която да се цели лошото момче. Джордж Армстронг Къстър48 се бе озовал в не по-лоша от тактическа гледна точка среда, но поне бе приел действителността с отворени очи, макар и заслепени от смъртоносна гордост и вяра в собствения късмет. Папата не живееше с илюзии. Не, той вярваше, че Бог ще го прибере когато намери за добре и толкова. Личните възгледи на Райън не се отличаваха много от тези на полския свещеник, но той бе убеден, че Господ му е дал мозък и свободна воля по някаква причина — дали това правеше Джак заложник на Божията воля? Беше твърде сложен проблем и не му беше времето точно сега да разсъждава по него, а и Райън не беше свещеник, за да се вълнува чак толкова много. А дали не му достигаше вяра? Може би вярваше прекалено много в реалния свят. Жена му лекуваше хора със здравословни проблеми, а дали Господ им ги бе пратил? Някои смятаха, че е така. Или Господ изпращаше на хората такива проблеми, за да могат хора като Кети да ги оправят и така да вършат неговата работа? Райън като че ли бе склонен да приеме втората теза, а явно и Църквата бе съгласна с нея, след като беше построила толкова много болници из целия свят.
48
През 1876 г. американският генерал Джордж Къстър нахлува в главния лагер на индианското племе сиукси на река Литъл Биг Хорн. Къстър и войниците му — откъснати от основния отряд — са избити до крак. — Бел. прев.