„Защо не“ — мислеше си Алън. Чувстваше се като човека, открил компютърния чип. Пред този Заек беше животът с всичките моркови, които бе в състояние да изхрупа, а през това време мъже с пушки щяха да пазят заешката дупка от мечките.
Малкото Зайче, каквото бе в представите му момиченцето, беше открило западните рисувани филмчета. Особено много му хареса „Бързоходецът“. То веднага забеляза приликата с руското филмче „Хей, чакай малко“ и се кикотеше през всичкото време.
Ирина, от друга страна, преоткриваше любовта си към пианото и свиреше ли свиреше на огромния роял „Бьосендорф“ в стаята за музика. Правеше грешки, но се учеше от тях и постепенно възстановяваше предишните си умения под пълния с възхищение поглед на госпожа Томсън, която не можеше да свири, но с радост струпа огромна купчина партитури пред госпожа Зайка.
„Това семейство ще се справи с живота на Запад“ — помисли си Кингшот. Детето си беше дете. Бащата притежаваше толкова полезна информация. Майката щеше да диша свободно и да свири колкото й душа иска. Щяха да надянат новопридобитата свобода като широка и удобна дреха. Това бяха интелигентни хора, истински представители на богатата култура, която бе процъфтявала в страната им преди комунизма. Колко беше хубаво, че не всички бегълци са алкохолизирани отрепки.
— Като канарче на амфетамини, както се изрази Базил — съобщи Мур на хората от ръководния си екип на верандата пред къщата му. — Твърди, че информацията, която тоя приятел пее, е повече, отколкото можем да асимилираме.
— Нима? Да опита с нас — изказа на висок глас мислите си Ритър.
— Наистина, Боб. Кога ще го доведем тук? — попита адмирал Гриър.
— Базил поиска още два дни. Да речем, четвъртък следобед. Военновъздушните сили ще пратят свой самолет VC-137. Може да му уредим и първа класа — додаде щедро съдията. В края на краищата нямаше да плаща от собствения си джоб. — Базил е вдигнал по тревога хората си в Рим впрочем, в случай че КГБ реши да свети маслото на папата по-бързо.
— Едва ли, не са толкова ефективни — каза Ритър убедено.
— Аз лично бих си отварял очите, Боб — възрази заместник-директорът на разузнаването. — Юрий Владимирович не е от най-търпеливите.
Гриър не беше първият човек, който обръщаше внимание на тази подробност.
— Знам, но системата им е по-бавна и от нашата.
— Ами българите? — попита Мур. — Очакват, че стрелецът ще е някой си Строков, Борис Строков, предполагаемият убиец на Георги Марков. Опитен убиец според Базил.
— Много е вероятно да използват българи — съгласи се Ритър. — Те са нещо като корпорация по убийствата на Източна Европа, но така или иначе са комунисти, а това означава шахматисти, а не играчи на терена. Още не сме решили по какъв начин да предупредим Ватикана. Ще е разумно ли да поговорим за това с техния нунций?
Никой от тях не бе разполагал с достатъчно време да обмисли този въпрос и сега бе моментът да го повдигнат отново. Папският нунций беше посланикът на Ватикана в Съединените щати. Кардинал Джовани Сабатино бе дългогодишен представител на дипломатическата служба на папата и дълбоко уважаван в Държавния департамент заради своята проницателност и дискретност.
— Как да го направим, че да не компрометираме източника? — зачуди се Гриър.
— Може да кажем, че някои българи са се раздрънкали…
— Трябва да внимаваме с подобни измислици, съдия — предупреди Ритър. — Да не забравяме, че към Държавна сигурност действа въпросният специален отряд. Той е на пряко подчинение на Политбюро и доколкото знаем от нашите източници в района, не оставят нищо черно на бяло. Строков е един от тях или така поне сме чували.
— Тогава да кажем, че партийният им лидер се е изпуснал пред някоя от любовниците си. Известно е, че има няколко метреси — предложи Гриър.
Шефът на разузнаването разполагаше с всякакъв вид сведения за интимните навици на лидерите по света, а българският партиен бос си беше коцкар в истинския смисъл на думата. Разбира се, ако се разчуеше, въпросните жени нямаше да видят бял ден, но прелюбодеянието си имаше цена. От друга страна, българският ръководител беше як пияница и едва ли щеше да си спомни кога и на кого какво е казал.
— Звучи приемливо — изказа мнението си Ритър.
— Кога може да се срещнем с нунция? — попита Мур.
— Какво ще кажете за средата на седмицата? — предложи Ритър.