— Ако аз трябваше да планирам нещата, щях да предпочета да стрелям с пушка ей от там. Трябва да сложим човек най-отгоре, за всеки случай.
— Съгласен съм. Ще пратим там Джон Спароу. Оня приятел с късата подстрижка. Той си домъкна цял сандък с камери.
— Още един човек да чака на страничната улица. Нашето птиче вероятно ще остави там кола, с която да духне от града. На негово място бих паркирал там.
— Не е ли прекалено удобно?
— Ей, аз съм бивш морски пехотинец, а не гросмайстор по шах — отговори Райън.
Все пак не беше излишно да обсъдиш с някой друг вижданията си. Тук имаше всякакви тактически възможности, а всеки четеше картата по свой начин. Не беше изключено българите също да са учили по различен учебник.
— Възложиха ни свинска задача. Да се надяваме, че оня Строков няма да се появи. А, виж това — каза Кинг и подаде на Райън плик.
Беше пълен със снимки осем на десет от най-добро качество.
— Ник Томсън твърди, че очите му били безжизнени — каза Райън, вглеждайки се в една от фотографиите.
— Доста хладнокръвно копеле, а?
— В сряда ще носим ли оръжие?
— Аз със сигурност — потвърди Кинг. — Деветмилиметров „Браунинг“. В посолството има няколко. Знам, че можеш да стреляш точно, когато си под напрежение, сър Джон — добави той с уважение.
— Това не означава, че ми харесва, приятел.
А най-добрият обхват за всеки пистолет беше контактният. Да насочиш пищова от упор срещу копелето. В подобна ситуация трудно пропускаше човек. Дори се заглушаваше шумът. Да не говорим, че бе най-добрият начин да кажеш на някого, че не трябва да върши нещо подобно.
През следващите два часа петимата мъже обикаляха из площада и всеки път се връщаха на това място.
— Абсурд да покрием цялото пространство. Трябват ни най-малко сто души — заключи накрая Мик Кинг. — Но ако човек не може да е силен навсякъде, избира едно място, където да е силен.
Джак кимна, припомняйки си как Наполеон беше заповядал на своите генерали да измислят план за защита на Франция, а когато един от тях разпръснал войниците по протежение на цялата граница, той го попитал да не би да се кани да пази страната от контрабандисти. Да, точно така, ако не можеш да си силен навсякъде, планираш едно място, на което да струпаш силите си, и се молиш, че си избрал най-подходящото. Ключът беше да се поставиш на мястото на другия човек и да се опиташ да мислиш като него. Така го учеха да прави, откакто стана аналитик в разузнаването. Мисли по начина, по който мисли врагът ти. Това бе най-добрият начин да го спреше. Звучеше толкова логично и лесно на теория. На терена обаче беше малко по-различно.
Сблъскаха се с Том Шарп пред базиликата и от там се отправиха заедно да обядват и да си поговорят.
— Сър Джон е прав — каза Кинг. — Най-подходящото място е от лявата страна. Разполагаме със снимки на мръсника. Ще се качиш над колонадата заедно с камерите, Джон — обърна се той към Спароу. — Задачата ти ще е да оглеждаш тълпата и да се опиташ да засечеш копелето и да ни уведомиш по радиостанцията.
— Мик, от самото начало си прав — каза Спароу. — Това е свинска работа. И целият личен състав на специалните сили САС да бяха пратили тук, нямаше да стигне.
Двайсет и втори специален отряд на британските военновъздушни сили се състоеше от превъзходни командоси и наброяваше колкото служителите на една, максимум две компании.
— Не е наша работа да разсъждаваме защо, момчето ми — каза Шарп. — Решенията ги взима Базил.
Пуфтенето от хората около масата послужи вместо отговор.
— А радиостанции? — попита Джак.
— Ще пристигнат всеки момент по куриер — отвърна Шарп — маломерни, събират се в джоба. Имат слушалки, но микрофоните не са от миниатюрните за съжаление.
— Мамка му — обади се Джак. Сикрет Сървис щеше да им осигури за операцията точно онова, от което се нуждаеха. Но беше невъзможно да им звъннеш и да им ги поискаш. — Кой осигурява охраната на кралицата? Чие задължение е?
— Полицията. Защо питаш?
— Миниатюрни микрофони за ревера — отговори Райън. — Сикрет Сървис използва такива у дома.
— Мога да поискам — каза му Шарп. — Добра идея, Джак. Те сигурно имат това, от което се нуждаем.
— Длъжни са да ни сътрудничат — изказа мислите си на висок глас Мик Кинг.
— Ще уредя въпроса следобед — обеща Шарп.
„Да — помисли си Райън. — Явно ще сме най-добре оборудваните момчета, които са прецаквали мисия.“
— На това бира ли му викат? — попита Шарп след първата глътка.
— По-добра е от американската пикня в консерви — обади се някой от новодошлите.
Джак реши да не се хваща на въдицата. В края на краищата човек посещаваше Италия заради виното, а не да пие бира.