— Какво знаем за Строков? — попита Райън.
— Изпратиха ми по факса полицейското му досие — отвърна Шарп. — Прочетох го сутринта. Висок е около метър и седемдесет и тежи деветдесет и седем килограма. Очевидно обича да си похапва. С други думи, не е атлет, със сигурност не и спринтьор. Кестенява коса, доста гъста. Знае чужди езици. Говори английски с акцент, но френски и италиански като местен. Смята се за експерт по стрелба с малокалибрени оръжия. В занаята е от двайсет години. Възраст четирийсет и три години. Постъпил е в специалния отдел за убийства на Държавна сигурност преди петнайсет години. Приписват му осем убийства, възможно е да са повече. Нямаме изчерпателна информация по този въпрос.
— Готин пич, няма що — каза Спароу. Протегна се и измъкна една от снимките. — Няма да е трудно да го открием сред тълпата. По-добре да направим по-малки копия на снимката, за да се събират в джоба и да ги носим със себе си.
— Няма проблем — обеща Шарп.
В посолството имаше малка фотолаборатория, която обслужваше главно него.
Райън огледа масата. Поне бе заобиколен от професионалисти. Ако им се предоставеше възможност, те нямаше да се издънят. Не беше много, но поне бе нещо.
— А оръжие? — бе следващият въпрос на Райън.
— Всеки ще получи деветмилиметров „Браунинг“ — увери го Том Шарп.
На Райън му се щеше да попита дали разполагат с патрони с кухи върхове, но предварително знаеше, че отговорът ще е не. Щяха да се позоват на Женевската конвенция и тям подобни глупости. Деветмилиметровият „Парабелум“ се смяташе от европейците за най-мощния, но той въобще не можеше да се сравнява с четирийсет и пет милиметровия „Колт“, с който се бе учил да стреля. „Тогава защо собственият му револвер беше «Браунинг Хай-Пауър»?“ — запита се Джак. — Защото беше зареден с патрони с кухи върхове, смятани от ФБР за най-ефикасните. Не само че проникваха лесно в тялото на мишената, но и предизвикваха поражения с диаметъра на целта и почти незабавни кръвоизливи.
— Дано да е наблизо — каза Мик Кинг. — Не съм стрелял с проклетото нещо от години.
Това напомни на Джак, че англичаните бяха далеч от американската култура в областта на оръжията, дори службите им за сигурност. Джеймс Бонд беше герой от филмите, напомни си Райън. От всички присъстващи Джак вероятно бе най-добрият стрелец, а той съвсем не беше спец. Револверите, които Шарп щеше да им раздаде, бяха предназначени за военните, без мерници и с „тапицирани“ дръжки. Браунингът на Райън имаше дръжка „Пахмайр“. Те пасват така идеално на дланта, че можеха да минат за ръкавица. Мамка му, нищо в предстоящата мисия нямаше да е като хората.
— Добре. Джон, ти ще си върху колонадата. Разбери по какъв начин може да се качиш и в сряда рано сутринта да си заел позиция.
— Няма проблеми. — Той имаше журналистическа акредитация и това нямаше да е трудно. — Ще помисля как да се вместя във времето.
— Хубаво — отвърна Шарп. — Следобед ще огледаме още веднъж терена. Внимавайте за нещата, които има вероятност да сме пропуснали. Ще сложим един човек на страничната улица, за да наблюдава кога ще се появи Строков. Ако го мернем, ще го следим през всичкото време.
— Няма ли да го спрем веднага? — учуди се Райън.
— По-добре да го оставим да се приближи — отвърна Шарп. — Колкото повече от нас го следят, толкова по-малък е шансът му да се измъкне. Ако го следим изкъсо, Джак, няма да му позволим да направи каквото и да било.
— Смяташ, че ще е толкова предвидим? — притесни се Джак.
— Без съмнение вече е тук. Не е изключено да го зърнем още днес или утре.
— Не бих си заложил ранчото срещу това предположение — възрази Джак.
— Играем с картите, които имаме, сър Джон — отговори Кинг. — И се надяваме на късмета.
Джак осъзна, че не може да каже копче срещу това.
— Ако аз планирах операцията, щях да заложа на простите неща. Най-съществената част от подготовката му ще е тук, на място — Шарп се потупа по главата. — Освен това ще е напрегнат, независимо колко е печен в занаята. Наистина е умен мръсник, но не е шибан супермен. Ключът към успеха му ще е изненадата. Той обаче не може да ни изненада, нали така? А най-големият кошмар за един оперативен агент е да прецака именно елемента на изненада. Тогава цялата му постановка се разпада като счупен часовник. Помнете, ако заподозре и най-малкото нещо, просто ще се измъкне и ще се върне по-късно. От негова гледна точка тази мисия не е ограничена във времето.
— Мислиш ли? — Райън не беше сигурен в това.
— Да, мисля. Ако имаше начин, досега да бяха светили маслото на папата и той вече да си бъбреше с Господ. От Лондон разбрах, че операцията се планира от повече от шест седмици. Явно му трябва време. Бих се учудил, ако вдругиден наистина се случи, но ние трябва да сме подготвени.