— Иска ми се да имам твоята увереност, човече.
— Сър Джон, оперативните агенти разсъждават и действат като оперативни агенти, независимо от каква националност са — каза Шарп, дълбоко убеден. — Мисията ни е много трудна наистина, но ние с него говорим на един език. Ако имаше възможност, той отдавна щеше да е изпълнил задачата си. Съгласни ли сте, господа? — попита той и получи в отговор кимване от всички около масата, освен от американеца.
— Ами ако пропускаме някаква подробност? — попита Райън.
— Възможно е — призна Шарп, — но това е възможност, с която ни се налага да се примирим и да я пренебрегнем. Разполагаме с информацията, с която разполагаме, и трябва да изградим плана си съобразно нея.
— Нямаме голям избор, а, сър Джон? — попита Спароу. — Имаме това, което имаме.
— Така е — съгласи се Райън макар и с неохота. Изведнъж го споходи ужасната мисъл, че може да се готви нещо друго. Ами ако това беше заблуда? Ако някой просто хвърляше фишеци, за да отклони вниманието от истинския план?
Мамка му.
— Какви са тия изпълнения на Райън — развика се Ритър и нахлу в кабинета на съдия Мур.
— Базил сметна, че тъй като операция БЕАТРИКС е на ЦРУ от самото начало, не е зле да изпрати някого от нашите на място, за да наглежда нещата. Не виждам нищо лошо в това — обясни Мур на заместник-директора по операциите.
— За кого, по дяволите, работи Райън?
— Боб, защо не се успокоиш. С какво, мамка му, би могъл да навреди?
— Стига, Артър…
— Успокой се, Робърт — повтори Мур с характерния за съдиите тон.
— Артър — продължи да настоява Ритър вече по-спокойно, — неговото място не е там.
— Не виждам основателна причина, Боб. Никой от нас не очаква да се случи нещо, нали така?
— Да… предполагам — призна Ритър.
— Значи, той просто разширява кръгозора си и като понаучи това-онова, ще стане още по-добър аналитик, не мислиш ли?
— Може би, но не ми харесва, когато някой бюрократ се прави на шпионин. Не е обучен за това.
— Боб, той е бил морски пехотинец — напомни му Мур. А морската пехота на САЩ си има собствен щемпел, независим от този на ЦРУ. — Няма да напълни гащите, бъди сигурен.
— Надявам се.
— А освен това е там да наблюдава нещо, което едва ли ще се случи. А и ще контактува с оперативни агенти. Онова, което ще научи от тях, няма да му навреди.
— Те са британци, не наши — възрази Ритър.
— Същите онези момчета, които измъкнаха Заека вместо нас.
— Добре, Артър, този път ще отстъпя.
— Боб, хабиш толкова много енергия за глупости, вместо да я използваш за нещо полезно.
— Да, съдия, но операциите са моя територия. Искаш ли да включа Рик Нолфи в тая работа?
— Необходимо ли е?
Ритър поклати глава.
— Не мисля.
— Тогава да оставим британците да правят каквото си знаят и да изчакаме спокойно идването на Заека в Ленгли, за да преценим опасността за папата. Съгласен ли си?
— Да, Артър.
И заместник-директорът на оперативния отдел на Централното разузнавателно управление се върна в кабинета си.
Вечерта мина добре. Британците бяха приятна компания, особено когато разговорът се насочи към теми, които не бяха свързани с мисията. Всички бяха женени. Трима от тях имаха деца, а единият очакваше всеки момент да му се роди първото.
— Имаш две деца, доколкото си спомням? — попита Мик Кинг.
— Да, и второто се роди в доста напрегната нощ — отвърна Райън.
— Съвсем си прав — съгласи се Рей Стоунс и се захили. — Как се справи госпожата?
— Поуспокои се, след като малкият Джак се пръкна, но през останалото време от вечерта доста се озори.
— Без съмнение — обади се Кинг.
— Е, как разбрахме, че българите се канят да ликвидират папата? — попита Спароу.
— КГБ го иска мъртъв — отвърна Джак. — Измъкнахме техен служител. На сигурно място е и пее като в „Аида“.
— Достоверна ли е информацията? — продължи да разпитва Кинг.
— Напълно. Смятаме, че ни е доставена върху златен поднос с медено дъно. Сър Базил е сигурен. Затова ви изпрати тук, момчета — уведоми ги Джак за всеки случай, ако не знаеха. — Срещнах се лично със Заека и смятам, че е истински.
— Операция на ЦРУ? — попита Шарп.
Джак кимна.
— Точно така. Имахме проблеми и вашите момчета бяха любезни да ни помогнат. Нямам право да ви казвам повече, съжалявам.
Те проявиха разбиране. А и не желаеха да изложат задниците си на опасност, ако някой се изпуснеше.