— Нещата идват от самия Андропов. Папата им създава неприятности в Полша, нали?
— Изглежда е така. Може да им се струва, че командва повече дивизии, отколкото биха желали.
— Дори и така да е, ми се вижда малко крайно. Как ще погледне светът на едно покушение срещу Негово светейшество? — зачуди се Кинг.
— Явно от това им пука по-малко, отколкото от политическото положение в Полша, Мик — каза Стоун. — И те се страхуват, че папата може да помогне за това. Нещата опират до меча и духа, за които говори Наполеон, Мик. Накрая духът винаги побеждава.
— Да, и аз мисля така, а ние сме в епицентъра на духовния свят.
— За първи път съм тук — каза Стоун. — Наистина е впечатляващо. Трябва да доведа семейството си някой ден.
— Разбират от храна и напитки — отбеляза Спароу. — А как е местната полиция?
— Много ги бива — отвърна Шарп. — Жалко, че нямаме право да поискаме помощ от тях. Те познават терена, това е тяхната енория в края на краищата.
„Да не би тия момчета да са от групата в Дувър?“ — запита се с надежда Райън.
— Том, говори ли с Лондон за радиостанциите?
— Да, Джак. Изпращат ни десет. Слушалки и микрофони за ревер. Късовълнови като онези, които използват в армията. Не знам дали са кодирани, но при всички случаи са сигурни, а и ние ще спазваме определени правила. Поне ще можем да се свързваме ясно помежду си. Утре ще се поупражняваме.
— А в сряда?
— Ще пристигнем към девет сутринта, всеки ще заеме своята позиция и ще наблюдава пристигането на тълпата.
— На това не са ме учили в пехотата — призна Райън.
— Сър Джон — обади се Мик Кинг, — никого от нас не са обучавали на това. Наистина ние сме разузнавачи, но тази работа е по-подходяща за службите за охрана, като например полицейските пристави, които пазят Нейно Величество или премиера, или момчета от вашата Сикрет Сървис. Гаден начин да си изкарваш прехраната.
— Да, Мик. Надявам се след това да оценим по достойнство онова, което вършат — намеси се Рей Стоун и всички около масата се съгласиха с него.
— Джон — обърна се Райън към Спароу, — натоварен си с най-отговорната задача, да откриеш копелето.
— Върхът! — отвърна Спароу. — Всичко, което трябва да направя, е да изнамеря сред пет хиляди лица онова, което търсим, а то може да не се появи дори. Направо върхът! — повтори шпионинът.
— Какво ще използваш?
— Имам три камери „Никон“ и добра колекция от обективи. Утре ще купя и бинокъл. Само да намеря подходящо място за наблюдение. Височината на парапета ме притеснява. Има около трийсет метра между основата на колоните и площада, които няма да виждам, момчета. Но това е положението.
— Нямаме друг избор — съгласи се Джак. — От земята пък няма да видим нищо.
— Това е най-големият ни проблем — каза Спароу. — Най-добре щеше да е по двама души от двете страни с бинокли. Но не ни достигат хора, а не можем да искаме помощ от службата за охрана на Ватикана.
— Нямаше да е зле да помогнат, но…
— Но не е желателно целият свят да научи за Заека. Да, разбирам много добре.
— Животът на папата е на второ място пред това съображение. Не е ли върхът? — изсумтя Райън.
— А колко струва сигурността на страната ти, сър Джон, а също и на нашата? — попита Кинг риторично.
— Повече от живота му — отговори Райън. — Да, знам, но това не означава, че ми харесва, нали така?
— Досега убивали ли са някой папа? — попита Шарп.
Никой не знаеше отговора.
— Доколкото си спомням, веднъж е правен опит. Швейцарските гвардейци го обградили с телата си, за да го опазят. Повечето били избити, но папата се отървал жив — каза Райън, припомняйки си, че беше чел за това в „Сейнт Матю“, май че в четвърти курс.
— Чудя си дали въобще ги бива за нещо тия швейцарци — каза Стоун.
— Не са малко на брой. А освен това са яко мотивирани. Въпрос на обучение — намеси се Шарп. — Това е разликата между цивилния и войника — обучението. Момчетата в цивилни дрехи вероятно са добре информирани, но ако носят пистолети, доколко имат право да ги използват? Все пак работят за Църквата. Вероятно не са обучени да убиват хора.
— Сещам се за оня тип, който изскочи от тълпата и стреля срещу кралицата пред парламента, ако не се лъжа — припомни си Райън. — Някакъв офицер от кавалерията на кон се намираше наблизо. Учудих се, че не съсече със сабята си оня задник. Аз поне щях да постъпя така.
— Парадна сабя, само за церемониални цели. С нея не може да се отреже и студено масло — обясни Спароу, — но той почти премаза копелето с коня си.
— От Сикрет Сървис го оставиха да лежи на мястото. Вярно, че пищовът бе зареден с халосни патрони — продължи Райън, — но всичко изглеждаше като истинско, а Нейно величество запази пълно самообладание. Аз на нейно място щях да напълня гащите.