Тази доктрина обаче се възприемаше като заплаха от Съветския съюз. Какво по-добро доказателство за това беше обстоятелството, че Лошите момчета идваха от там? Райън бе дал клетва като морски пехотинец да се бие срещу враговете на страната си. Тук обаче и в този миг той си даде обет да се пребори с враговете на Бога. КГБ не признаваше по-висша власт от властта на партията, на която служеше, а това го правеше враг на цялото човечество, тъй като човечеството бе създадено по Божия образ и подобие. Не по Лениновия. Нито по Сталиновия. По Божия.
А и имаше на разположение пистолет, конструиран от Джон Моузес Браунинг, американец, вероятно мормон — Браунинг произхождаше от Юта, но Джак не знаеше каква вяра изповядва, — с който да се погрижи за това.
На Райън му се струваше, че времето върви бавно. Често поглеждаше часовника си, но и това не помагаше. Хората прииждаха непрекъснато. Не на големи групи, а по-скоро както запалянковците по бейзбол пристигаха на стадиона, поединично или на двойки, или на малки семейни групи. Множество деца и бебета, носени от майките си, някои придружавани от своите детегледачки, ученически групи. Всички идваха, за да зърнат Негово светейшество, комуто римляните бяха дали забележително подходящото име Понтифекс Максимус — строител на мостове, свързващи човека с нещо по-висше от него.
„Божият наместник на Земята“ — си повтаряше непрекъснато наум Райън. Да му се не видеше и това копеле Строков. Ако му паднеше, нямаше да се поколебае да ликвидира и самия Исус. Един нов Пилат Понтийски — дори самият той да не беше потисник, без съмнение представляваше потисниците, които искаха да се изплюят върху лицето на Бог. Не че можеше да му навреди, разбира се. Никой не е толкова голям, но беше истинско кощунство да се извършва покушение срещу божиите институции или срещу личния представител на Бога. Предполагаше се, че Господ наказва такива хора, когато намери за добре… и както намери за добре, използвайки собствени инструменти за това… не беше изключено да прибягва и до услугите на бивши морски пехотинци от Съединените американски щати…
Пладне. Очертаваше се горещ ден. Какво ли беше да живееш на това място в римската епоха без климатик? Хората от онова време, разбира се, не са знаели каква е разликата и организмът им се е пригаждал към околната среда. Кети му бе обяснила веднъж, че това ставало по някакъв начин чрез гръбначния мозък. Щеше да се чувства по-удобно, ако свалеше сакото си, но с пищова в колана нямаше как. Наоколо бе пълно с улични търговци, които продаваха студени напитки и сладолед. „Като търговците в храма — помисли си Джак. — А може би не беше така.“ Свещениците не ги гонеха. „Виж ти, това бе доста подходящ начин за Лошите момчета да се промъкнат тук с оръжията си“ — сети се той изведнъж. Но вече бе късно да се безпокои за това. А нито един от тях не приличаше на лицето от снимката. Джак стискаше в лявата си длан малка фотография с образа на Строков и през няколко минути я поглеждаше. Копелето сигурно беше маскирано. Би бил пълен глупак да не го направи, а Строков не беше глупак. Не и в професията. Маскировката не прикриваше всичко. Дължината и цветът на косата да… Но не и ръстът. За подобна корекция се налагаше сериозна хирургическа намеса. Човек можеше да се дегизира да изглежда по-пълен, но не и по-слаб. А окосмяването по лицето? „Точно така, внимавай за мъж с брада или мустаци“ — каза си Райън и огледа района. Нищо. Нищо, което да прави впечатление.
Мина още половин час. Шумът сред тълпата се усилваше. Хората разговаряха на повече от десет езика. Забелязваше туристи и богомолци от най-различни кътчета на света. Руси глави от Скандинавия, чернокожи от Африка, азиатци. На някои им личеше, че са от Америка… Но дали имаше българи? Как ли изглеждаха българите? Католическата църква беше универсална и поради това приютяваше под крилата си хора с най-разнообразни физически белези. Имаше десетки възможности човек да се маскира.
— Спароу, тук е Райън. Нещо за отбелязване? — попита Джак с надежда.
— Нищо — отвърна гласът в слушалката. — Оглеждам тълпата около теб. Няма нищо за докладване.
— Прието — отвърна Джак.
— Ако е тук, трябва да е невидим, мамка му — каза Шарп, доближавайки се до Райън.