— Президентът е бесен — уведоми Мур своите заместници, а дясното му ухо още гореше от разговора по телефона десет минути по-рано.
— Толкова ли е зле? — попита Гриър.
— Да — потвърди шефът на ЦРУ. — Иска да знае кой го е направил и защо, за предпочитане преди обедната почивка.
— Не е възможно — възрази Ритър.
— Ето го там телефона, Боб. Обади му се и му го кажи — предложи му съдията.
Никой от тях не бе виждал досега президента ядосан. Обикновено се опитваха да не допускат подобна ситуация.
— Значи, Джак е постъпил правилно, така ли? — попита Гриър.
— Предположенията му са били правилни, но така или иначе не е успял да го предотврати — каза Ритър.
— Е, поне разполагаш с нещо, което да му докладваш, Артър — посочи Гриър с известна надежда в гласа.
— Да речем, че е така. Чудя се колко ги бива италианските доктори.
— Какво знаем за състоянието му? — попита Гриър.
— Една сериозна рана в гърдите. Президентът вероятно може да провери — отвърна Мур. — Още две рани в бедрото, но не са опасни.
— Добре, обади се на Чарли Уедър в Харвард и го попитай какви са според него шансовете да оцелее — предложи Ритър.
— Президентът вече е разговарял с хирурзите в болницата „Уолтър Рийд“. Казали са, че има надежда, но не са се ангажирали с прогноза.
— Сигурен съм, че са се били в гърдите, че ако те оперират, ще го спасят — каза Гриър, който имаше опит с военните лекари.
Пилотите на бойни самолети бяха цвете в сравнение с хирурзите на бойното поле.
— Ще се свържа с Базил и ще поискам Заекът да бъде доведен тук веднага щом подготвят самолет на военновъздушните сили. Райън да е на същия самолет. Предполагам, че в момента лети от Рим към Лондон, доколкото познавам стила на Базил.
— Защо ти е Райън? — попита Ритър.
— За да докладва на нас, а може би и на президента, на какво се е базирал анализът му, че е бил заплашен животът на папата.
— За Бога, Артър — избухна Гриър. — Казаха ни за заплахата преди четири-пет дни.
— Но ние искахме да разпитаме лично човека — призна Мур. — Знам, Джеймс, наясно съм.
Райън слезе след Мик Кинг от самолета. До стълбата ги чакаше човек от Сенчъри Хаус. Райън забеляза, че той се бе вторачил в него.
— Доктор Райън, бихте ли дошли с мен, ако обичате? Ще се погрижим за багажа ви — обеща мъжът.
— Къде отиваме?
— Хеликоптер ще ви отведе до военновъздушната база в Милдънхол.
— Мамка му. Не се качвам на хеликоптери, откакто за малко не се пребих с последния, на който летях. Колко път има дотам?
— Час и половина с кола.
— Добре. Осигурете кола — нареди Джак. След това се обърна: — Благодаря, че опитахте, момчета.
Спароу, Кинг и останалите поклатиха глави. Те наистина бяха опитали всичко, макар че едва ли някой някога щеше да узнае за това. След това Джак се замисли какво ли щеше да направи Том Шарп със Строков, но реши, че Мик Кинг е прав. Не му трябваше да знае.
Базата Милдънхол се намираше на север от Кеймбридж, града с едни от най-известните университети в света. Шофьорът на ягуара, с който пътуваше Райън, въобще не се съобразяваше с ограниченията на скоростта по британските пътища. След като мина през КПП-то, автомобилът не продължи към самолета на пистата, а спря пред ниска постройка, която приличаше на ВИП терминал. Там подадоха на Райън телекс. Отне му двайсетина секунди да го прочете, след което възкликна:
— Браво!
После Райън забеляза телефон и звънна у дома.
— Джак? — каза жена му, разпознавайки гласа му. — Къде си, по дяволите?
Явно се бе притеснила. Кети Райън обикновено не използваше такъв език.
— В базата Милдънхол. Налага се да летя до Вашингтон.
— Защо?
— Чакай малко, скъпа. Първо ми отговори дали ги бива италианските лекари.
— Въпросът ти е свързан с папата, нали така?
— Да — отговори той, кимвайки уморено, но тя нямаше как да види.
— Във всяка страна има добри хирурзи. Джак, какво става? Беше ли там?
— Кети, бях само на четирийсет стъпки от мястото, но не мога да ти кажа повече засега, а и не бива да говориш пред никого за това, разбра ли?
— Добре — отвърна тя, а гласът й издаваше недоумение и притеснение. — Кога ще си дойдеш вкъщи?
— До два дни, надявам се. Налага се да поговоря с неколцина души в централата и после се връщам. Съжалявам, мила. Работа. И така, не разбрах бива ли ги лекарите в Италия?