Райън беше на автопилот повече и от боинга, преди да кацне на писта нула-едно във военновъздушната база Андрюс. Колко ли дълго продължи полетът? Двайсет и два часа? Нещо такова, нещо, което понасяше по-леко, докато служеше в морската пехота, достигайки чин лейтенант (на двайсет и две годишна възраст), отколкото като женен мъж с две деца (на трийсет и две годишна възраст) след един ден на изключително напрежение. Алкохолът също бе оказал ефект.
До стълбата на самолета ги очакваха два автомобила. Първо слязоха двамата със Зайцев. Госпожа Зайка и малкото Зайче ги последваха. Две минути по-късно те пътуваха по магистралата Сютланд към окръг Колумбия. Райън се нагърби със задачата да им разяснява маршрута. Сега Зайцев не се притесняваше, както в Англия, че всичко това може да се окаже инсценировка. А когато минаха покрай сградата на Конгреса на Капитолия, и най-малкото подозрение изчезна. Дори Джордж Лукас в най-продуктивните си години не би могъл да фалшифицира декора. Автомобилите, с които пътуваха, пресякоха реката Потомак, после се насочиха на север по шосето „Джордж Вашингтон“ и накрая стигнаха в Ленгли.
— Значи тук е щабът на Главния враг? — попита Заекът.
— Аз пък го възприемам както мястото, където работех.
— Работех?
— Не знаете ли? В момента съм на работа в Англия — осведоми го Джак.
Екипът за разпита ги очакваше в пълен състав под козирката над главния вход. Райън познаваше само единия от тях — Марк Раднър, руски учен от Дартмът. Понякога го викаха при специални поводи. Харесваше му да работи за ЦРУ, но не на постоянен договор. На Райън вече му бе ясно защо. Колата спря. Той излезе пръв и веднага тръгна към Джеймс Гриър.
— Доста работа ти се отвори през последните два дни, момче.
— Какви са новините, адмирале?
— Как беше в Рим?
— Първо ми кажете как е папата — настоя Джак.
— Операцията мина добре. Състоянието му е критично, но говорихме с Чарли Уедър от Харвард и той ни успокои. Хората на неговата възраст обикновено ги смятат за критични след хирургическа намеса, вероятно за да надуят сметката. Ако не се получат някакви необичайни усложнения, ще се оправи. Чарли твърди, че в Рим разполагат с някои отлични хирурзи. Той очаква Негово светейшество да се прибере у дома до три-четири седмици. Не биха си позволили да пришпорват нещата при неговата възраст.
— Слава Богу. Сър, след като пипнах Строков, си помислих, че сме се справили. Но когато чух изстрелите, Исусе, само аз си знам какво преживях, адмирале.
Гриър кимна.
— Мога да си представя. Но Добрите спечелиха този път. Между другото, твоите любими „Ореоли“ отнеха на „Филис“ първото място в сериите. Играта свърши само преди двайсет минути. Новият ви стопер, Рипкън, го очаква бъдеще.
— Райън — поздрави го съдия Мур, присъединявайки се към тях. — Добра работа, синко.
Последва ново ръкостискане.
— Благодаря, директоре.
— Добро представяне, Райън — намеси се и Ритър. — Сигурен ли си, че не искаш да минеш тренировъчния курс във Фермата?
Ръкостискането беше невероятно сърдечно. Джак реши, че Ритър трябва да е ударил някое и друго питие преди това в кабинета си.
— Сър, точно в този момент най-много ми се ще да се върна към преподаването на история.
— При нас е по-забавно, момче. Запомни го от мен.
Всички влязоха вътре, минаха покрай паметната плоча за загиналите агенти, имената на мнозина от които още се пазеха в тайна, след това свиха наляво към асансьора за началствата. Отведоха заешкото семейство в друга посока. Разполагаха на шестия етаж с апартаменти за високопоставени посетители и за отзовани разузнавачи от чужбина. Явно щяха да ги настанят там. Джак последва шефовете си в кабинета на съдията.
— Ще ни е от полза ли Заекът? — попита Мур.
— Сведенията, които ни даде за папата, бяха дяволски полезни, съдия — отговори Райън доста изненадан. — Британците останаха много доволни и от онова, което чуха за оня агент МИНИСТЪРА. Любопитен съм да узная това-онова за КАСИЙ.
— И за НЕПТУН — добави Гриър.
Флотът се нуждаеше от безопасни комуникации, за да оцелява в съвременния свят, а Джеймс Гриър още държеше в гардероба си синята униформа.
— Нещо друго? — въпросът отново зададе Мур.