— Замислял ли се е някой колко отчаяни трябва да са руснаците? Искам да кажа, че макар папата да е наистина политическа заплаха за тях, операцията им беше лишена от здрав разум, не мислите ли? — попита Джак. — Струва ми се, че те са много по-отчаяни, отколкото си представяме. Трябва да се опитаме да се възползваме от това.
Комбинацията от алкохол и умора помогна на Райън да изкаже мнението си по-свободно от обикновено, а и бе чепкал тая идея цели дванайсет часа.
— Как? — попита Ритър, припомняйки си, че Райън беше фурия в икономиката.
— Едно мога да кажа със сигурност: Католическата църква няма да е особено доволна. В Източна Европа живеят доста католици, приятели. Това е обстоятелство, от което трябва да помислим как да се възползваме. Ако подходим умно към Църквата, тя може да ни помогне. Тя опрощава греховете, но преди това трябва да се изповядаш.
Мур повдигна вежди.
— Друго нещо. Изучавам икономиката им. Много е разклатена, много повече, отколкото си мислим, адмирале — продължи Джак, обръщайки се към непосредствения си шеф.
— Какво искаш да кажеш?
— Сър, нашите хора проучват официалните икономически доклади, които идват от Москва, нали така?
— Да, работим усърдно да се доберем до тях — потвърди Мур.
— Господа директори, а защо смятаме, че данните в тях са верни? — попита Райън. — Защото са подготвени за Политбюро? Знам, че те лъжат не само нас, но и собствения си народ. Ами ако се самозалъгват? Ако работех за данъчната полиция, мисля, че бих изпратил доста приятелчета във федералния затвор в Алънуд. Онова, което твърдят, че имат, не отговаря на нашите сведения за това, какво имат. Икономиката им затъва и ако продължи в същия дух, цялата им система ще рухне.
— Как можем да се възползваме? — попита Ритър.
Неговите аналитици му бяха споменали нещо такова преди няколко дни, но той дори не го бе споделил със съдия Мур.
— По какъв начин печелят твърдата си валута?
— От петрол — отвърна Гриър.
Руснаците изнасяха почти същото количество петрол, колкото саудитците.
— А кой контролира световните цени на петрола?
— ОПЕК?
— А кой — продължи Райън — контролира ОПЕК?
— Саудитците.
— Те не са ли наши приятели? — каза в заключение Джак. — Погледнете на СССР като на превземаема цел, както правехме в „Мерил Линч“. Активите са много по-ценни от търговската централа, тъй като корпорацията се ръководи зле. Не е никак трудно да се разбере. „Дори от човек, изтощен до смърт след напрегнат ден, дълъг полет и малко повечко питиета“ — помисли си Райън. В ЦРУ работеха доста интелигентни хора, но някак не успяваха да излязат извън чиновническия манталитет и да мислят повече за Америка. — Не разполагаме ли с някой, който да мисли извън клишетата?
— Боб? — попита Мур.
Ритър веднага омекна и се усети как моментално промени отношението си към младия аналитик.
— Райън, чел ли си Едгар Алън По?
— В гимназията — отговори Джак леко смутен.
— А какво ще кажеш за „Червената маска на смъртта“?
— Разказваше се, май, за чума, която връхлита страната и я разрушава.
— Почини си. Утре, преди да вземеш самолета за Лондон, ще поговорим за нещо.
— Умирам за сън, господа. Къде ще се строполясам за през нощта? — попита той, давайки им да разберат, ако не се бяха досетили все още, че има опасност всеки момент да се сгромоляса.
— Подготвили сме ти едно място в Мариът, нагоре по шосето. Проверено е. Колата вече те чака. Бягай — каза му Мур.
— Робърт, много ми е приятно, че намери сили да промениш мнението си — обади се Гриър, протягайки се за бутилката бърбън върху бюрото на Мур.
Трябваше да го отпразнуват.
На следващия ден в италианския вестник „Темпо“ бе отпечатано съобщение за мъртъв мъж, намерен в автомобила му. Предполагаше се, че е умрял от удар. Мина известно време, преди трупът да бъде идентифициран. Накрая бе установено, че е български турист, починал внезапно. При медицинския преглед не можаха да разберат дали е страдал много.