— Къде ще говори? — попита заместник-директорът на разузнаването.
— В Чикаго, идната седмица. Там живее голяма общност от етнически поляци — обясни Мур. — Ще им говори за корабостроителните работници, разбира се, и ще им разкаже, че някога е бил профсъюзен лидер. Не съм виждал речта му, но очаквам да е сладникава като ванилов сладолед с шоколадови пръчици.
— А вестниците ще пишат, че ухажва гласоподавателите със сини якички — отбеляза Джим Гриър. Лишени от наивност, каквито се предполагаше, че трябва да бъдат, вестниците не се хващаха много на въдицата, освен ако новината не им се поднесеше, гарнирана с кетчуп и пържени картофки. Те бяха майстори на политическите проповеди, но не разбираха бъкел от това как се играеше тази игра в действителност, докато не им се подскажеше, за предпочитане с едносрична дума. — Нашите руски приятели дали ще обърнат внимание?
— Вероятно. Имат добри аналитици в Института за САЩ и Канада. Може някой да се изпусне мимоходом по време на обикновен разговор във Фоги Ботъм, че следим положението в Полша с известно безпокойство, тъй като имаме много американски граждани от полски произход. Засега не можем да отидем по-далече — обясни съдия Мур.
— Значи се безпокоим за Полша, но не и за папата засега? — доизясни ситуацията Ритър.
— Още не знаем нищо по въпроса, нали така? — попита шефът на ЦРУ реторично.
— Няма ли да се чудят защо папата не ни е уведомил за заплахата…?
— Вероятно не. Начинът, по който е написано писмото, предполага лична комуникация.
— Не чак толкова лична, след като Варшава го е предоставила на Москва — забеляза Ритър.
— Както жена ми обича да казва, това е друго нещо — посочи Мур.
— Знаеш ли, Артър, понякога подобно шикалкавене ми причинява главоболие — оплака си Гриър.
— Играта си има правила, Джеймс.
— И в бокса има правила, но не им пречи да си нанасят директни крошета.
— „През цялото време се пази“ — това е правило номер едно в бокса — припомни Ритър. — Е, ние все още не разполагаме с конкретни предупреждения, нали така? — Всички поклатиха едновременно глави като потвърждение. — Какво друго каза той, Артър?
— Очаква от нас да разберем дали е заплашен животът на Негово светейшество. Ако му се случи нещо, президентът ще се почувства като насран.
— Заедно с милиард и повече католици — съгласи се Гриър.
— Предвиждате ли възможността руснаците да наемат северноирландски протестанти да им свършат работата? — попита Ритър с гадна усмивка. — Те също не го обичат, не забравяйте. Това е нещо, което Базил трябва да провери.
— Робърт, мисля, че това не е много вероятно — сподели Гриър разсъжденията си. — Те мразят комунизма не по-малко от католицизма все пак.
— Андропов едва ли ще излезе чак толкова далече извън клишетата — отсъди Мур. — Никой при тях не го прави. Ако реши да види сметката на папата, ще използва собствени ресурси и ще пипа внимателно. Така ще разберем дали ще се стигне до крайности, да не дава Господ. Ако усетим, че върви натам, ще трябва да ги разубедим.
— Не вярвам да се стигне дотам. Политбюро е благоразумно — каза заместник-директорът на разузнаването. — Едва ли ще им е от полза. Никой шахматист не играе по този начин, а шахматът е все още тяхна национална игра.
— Кажи го на Лев Троцки — отряза го Ритър.
— Това е било лично. Сталин е искал да му изяде черния дроб с лук и сос — отвърна Гриър. — Това е било изцяло омраза на лична основа и не му е принесло никаква полза на политическо равнище.
— Не така е мислел чичо ти Джо. Той се е страхувал наистина от Троцки…
— Не, едва ли. Добре, можете да си говорите, че е бил параноично копеле, но дори той е знаел разликата между параноя и истински страх — Гриър си даде сметка, че сбърка в момента, в който думите се изплъзнаха от устата му. Опита се да замаже нещата. — Но дори да се е страхувал от старата пушка, сегашните не са като него. Те не страдат от параноята на Сталин, но ако трябва да бъдем по-точни, липсва им неговата решителност.
— Джим, грешиш. Варшавското писмо е потенциална заплаха за тяхната политическа стабилност и те ще го вземат на сериозно.
— Робърт, не знаех, че си толкова религиозен — пошегува се Мур.
— Не съм, те също не са, но ще се притеснят. Много ще се притеснят. Дали ще е достатъчно, за да предприемат радикални действия? За това не съм сигурен, но доста ще се замислят, мамка им.
— Тепърва ще разберем — отвърна Мур.
— Артър, това е моята оценка — каза заместник-директорът на операциите, а когато той кажеше нещо, нещата ставаха сериозни, особено в рамките на Централното разузнавателно управление.