Ето така Орм, синът на Тосте, който впоследствие стана известен като Червения Орм или Орм Далечния пътешественик, тръгна на първото си пътуване по море.
Трета глава: КАК ХОРАТА НА КРОК ОТПЛАВАХА НА ЮГ И КАК СЕ СДОБИХА С ДОБЪР ВОДАЧ
Хората на Крок стигнаха до остров Ведер много гладни, тъй като трябваше да гребат през целия път. Застанаха на дрейф и слязоха на брега да съберат дърва и да си сготвят вкусен обяд. Там откриха само няколко стари рибари, които не се страхуваха от разбойници, защото бяха много бедни. При разрязването на овцете забелязаха колко добре са угоени и захвалиха явно превъзходните пролетни ливади на Възвишението. Нанизваха на копията си късове месо и ги протегнаха над огъня, лойта започна да цвърчи и устите им се напълниха със слюнка — ноздрите им отдавна не бяха усещали такъв съблазнителен аромат. Мнозина разказваха кога за последен път са опитвали такова вкусно ядене и всички се съгласиха, че началото на пътешествието им до западните земи е многообещаващо. След това започнаха да ядат и сокът от месото закапа по брадите им.
Орм вече бе дошъл в съзнание, но все още беше замаян и се чувствуваше зле, така че единственото, което смогваше да направи, когато слезе на брега, бе да се държи на краката си. Седна и хвана главата си с ръце, не реагираше, когато му говореха. Но се почувствува по-добре, след като повърна и пи вода. Помириса ароматното печено месо; вдигна глава като човек, който току-що се е събудил, и огледа хората около себе си. Мъжът, седнал най-близо до него, приятелски се ухили, отряза парченце от месото си и му го предложи.
— На, опитай — каза той. — Не си ял по-вкусно нещо през живота си.
— Зная качествата му — отговори Орм, — аз го произвеждам.
Взе месото, като го хвана с два пръста, но не го изяде. Замислено заразглежда всеки от насядалите в кръг мъже и рече.
— Къде е този, когото ударих? Мъртъв ли е?
— Мъртъв е — отвърна съседът му. — Но никой от присъствуващите не му бе достатъчно близък, за да ти отмъсти, така че ти ще гребеш вместо него. Греблото му е пред моето, добре ще е да станем приятели. Името ми е Токе. А твоето?
Орм каза името си и попита:
— Мъжът, когото убих, беше ли добър воин? — Както забеляза, бе малко муден — отвърна Токе — и не толкова сръчен с меча като мен. Но не мога да очаквам това от всички, аз съм най-добрият тук. Все пак той бе силен и непоколебим мъж с добро име; казваше се Але и вече два пъти бе излизал по-море. Баща му сее по дванадесет бурета ръж. Бива си те, ако можеш да гребеш като него.
Орм сякаш се ободри, като чу това, и започна да яде. Но след няколко минути попита:
— А кой ме повали?
Крок седеше близо до тях и чу въпроса му. Засмя се, вдигна брадвата, сдъвка хапката си и каза:
— Ето я момата, дето те целуна. Ако те беше ухапала, сега нямаше да питаш за името й.
Орм се втренчи в Крок с разширени очи, които сякаш никога не премигваха, после въздъхна и рече:
— Не носех шлем и не можех да си взема дъх от търчане, иначе нещата щяха да се развият по друг начин.
— Ти си едно нафукапо паленце, скониецо — каза Крок, — и мога да си представя що за войник, си. Но още си млад и ти липсва предпазливостта на добрия воин. Защото предвидливите мъже не си забравят шлема, когато се спускат навън след овцете; та ако ще да отвличат и собствените им жени. Но ти приличаш на галеник на съдбата и нищо чудно да ни донесеш щастие. Вече видяхме как на три пъти тя прояви благосклонност към теб. Първо, спъна се на скалите, когато към тебе летяха две копия; второ. Але, когото уби, няма роднини и близки приятели сред нас, за да отмъстят за него; и трето, аз не те убих, защото ми трябваше гребец да го замести. Затова вярвам, че си човек с голям късмет, следователно би бил полезен за нас. Ще ти позволя да се движиш свободно в нашата компания, ако се съгласиш да вземеш греблото на Але.
Всички решиха, че Крок е говорил убедително. Орм предъвкваше месото си замислено, после рече:
— Приемам свободата, която ми предлагаш, и макар да ми откраднахте овцете, не мисля, че трябва да се срамувам от това. Но не бих гребал като роб, защото съм от благородно потекло. Мисля се за добър воин, ако и да съм млад — убих Але, а той е бил такъв. Затова дайте ми обратно меча.