Гудмунд отвърна, че е от рана, получена веднъж, когато доста безразсъдно нападнал една мечка и я оставил да счупи забитото в гърдите й копие; след което тя започнала да го тъпче с лапите си. Накрая все пак успял да я убие с брадвата.
Лицето на крал Етелред се сви от съчувствие, когато слушаше разказа за този нещастен инцидент.
— По нашите земи няма мечки — каза той. — Но брат ми, франкският крал Хуго, наскоро ми изпрати две; те могат да танцуват и ни доставят голямо удоволствие. Бих искал да ти ги покажа, но бедата е, че най-добрият ми укротител тръгна с Бюрхтнот и беше убит в битката с вас. Много ми липсва — когато някой друг ги кара да танцуват, те се движат съвсем тромаво или пък изобщо не помръдват.
Гудмунд се съгласи, че това е голямо нещастие.
— Но всеки си има свои грижи — добави той, — а нашата е: кога ще си вземем среброто.
Крал Етелред се почеса по брадата и погледна към архиепископа.
— Поискахте доста голяма сума — рече духовникът. — Дори крал Етелред няма в хазната си толкова сребро. Ще трябва да изпратим хора по цялата страна, за да съберат остатъка. Това може да отнеме два, а може би три месеца.
Гудмунд поклати глава.
— Сега трябва да ми помогнеш, скониецо — обърна се той към Орм. — Не можем да чакаме толкова дълго; но от приказки гърлото ми пресъхна.
Орм излезе напред и каза, че е млад и неопитен, за да говори пред такъв монарх и мъдрата му свита, но ще обясни нещата колкото може по-добре.
— Не е много лесно — продължи той — да накараш войниците и техните водачи да чакат толкова дълго нещо, което им е обещано. Те са мъже, които лесно сменят настроението си и не са склонни към смирение. Понякога се случва да се отегчат от чакане, особено когато са още сгорещени от победата и знаят, че накъдето и да се обърнат, са заобиколени от богата плячка, която само чака да я приберат. Ето, Гудмунд, когото виждате тук, е благ и весел човек, ако е доволен и нещата вървят добре, но когато се разсърди, и най-смелите водачи от Източно море треперят, щом ги приближи; ни мъж, ни мечка може да устои на яростта му. А сред хората му има и берсерки, които са не по-малко страшни от него.
Присъствуващите погледнаха към Гудмунд, а той се изчерви и си прочисти гърлото. Орм продължи:
— Торкел и Иостейн съвсем не са по-различни, а привържениците им не внушават по-малко страх от хората на Гудмунд. Затова предлагам да ни изплатите веднага половината сума. Така ще можем да чакаме по-търпеливо, докато съберете остатъка.
Кралят кимна, погледна към архиепископа и кимна отново.
— И тъй като Господ-бог и ти, крал Етелред — продължи Орм, — толкова се радвате, че мнозина от нас са дошли в Уестминстър да приемат християнството, ще постъпите най-добре, ако дадете на всички новопокръстени дела им тук, на място. Така техните другари може да поразмислят дали няма да е от полза за душите им, ако и те станат християни.
Гудмунд гръмко обяви, че тези думи изразяват съвсем точно и собственото му мнение по въпроса.
— Ако постъпите така — добави той, — ви обещавам, че всички мои привърженици, настанени на лагер в покрайнините на града, ще се покръстят заедно с мен.
Архиепископът отбеляза, че това е важна новина и веднага ще изпрати опитни наставници, които да ги подготвят за новата вяра. Споразумяха се, че всички викинги, пристигнали в Лондон, ще получат своя дял сребро веднага след церемонията, а на армията в Молдън незабавно ще изпратят една трета, като остатъкът й се изплати след шест седмици.
Гудмунд горещо благодари на Орм за помощта, след като съветът приключи и всички напуснаха залата.
— Не съм чувал по-мъдри думи от устата на толкова млад мъж — рече той. — Очевидно си роден за вожд. За мен е много важно да взема среброто си сега, защото имам чувството, че тези, които трябва да чакат, ще се натъкнат на доста трудности, докато си получат остатъка. Няма да останеш невъзнаграден за услугата; щом получа дела си, ще има пет марки и за теб.
— Забелязал съм — отвърна Орм, — че независимо от мъдростта си в някои отношения си невероятно скромен човек. Ако беше просто обикновен, незначителен вожд, с пет-шест кораба и съвсем неизвестно име, сумата пет марки би могла да се сметне като подходящо възнаграждение за извършената услуга. Но славата ти се носи далеч зад границите на Швеция, не ти подхожда да ми предлагаш такава мизерна отплата, а и не би ми подхождало да я приема. Доброто ти име ще пострада, ако това се разчуе.
— Възможно е да си прав — колебливо отвърна Гудмунд. — Колко би дал, ако беше на мое място?
— Познавам хора, които биха предложили петнадесет марки за подобно нещо — отговори Орм. — Стюрбьорн не би дал по-малко; Торкел би дал дванадесет. От друга страна, има хора, които не биха отделили нищо. Но не желая да влияя върху решението ти; каквото и да отсъдиш, ще си останем добри приятели.