Повикаха брат Вилибалд и епископът му съобщи за намеренията си. С тъжен глас Вилибалд попита кога възнамеряват да отплават. Орм отвърна, че искат това да стане на следващата сутрин, ако вятърът се задържи попътен.
Брат Вилибалд мрачно поклати глава. — Не е много любезно да ми оставите толкова малко време да се приготвя — промълви той, — Трябва да взема със себе си много балсами и лекарства, щом заминавам за бреговете на тъмнината и насилието. Но с помощта на добрия Господ-бог и ако побързам, ще съм готов навреме; не бих искал да се разделя с вас, млади хора.
Четвърта глава: КАК БРАТ ВИЛИБАЛД НАУЧИ КРАЛ СВЕН НА ЕДИН ЦИТАТ ОТ БИБЛИЯТА
Орм помоли Гудмунд да предаде поздрави на Торкел и да му каже, че няма да се върне в армията му, защото иска да отплава за родината. Тази новина натъжи Гудмунд; той се опита да го убеди да промени решението си; но Орм отвърна, че напоследък има добър късмет, а това едва ли ще продължи още дълго.
— Нямам повече работа в тия земи — рече той. — Ако те придружаваше жена като Юлва, би ли я настанил сред войската от безделници, които зяпват с виснали езици, щом видят жена? Мечът ми нито за момент няма да остане в ножницата, а бих искал двамата да живеем в мир. Такова е и нейното желание.
Гудмунд призна, че Юлва е в състояние да съблазни всеки, който я зърне дори за миг, и да го накара да се отклони от правия път. Самият той, ако може, също с удоволствие би тръгнал незабавно за Бравик — чувствува се неспокоен, като носи у себе си толкова много сребро. Но това е невъзможно, трябва да се върне при останалите си воини в Молдън и да предаде на Торкел и Йостейн до какво споразумение са стигнали относно разпределението на откупа.
— Тук разни хитри жени обират хората ми — продължи той. — Като мухи се лепят по тях заради среброто им и щом успеят да ги понапият им го измъкват направо от кесиите и от панталоните. Затова мисля, че ще направя най-добре, ако тръгна с теб днес надолу по реката — стига само да успея да събера навреме екипажа.
Отбиха се при крал Етелред и архиепископа му да се сбогуват и видяха мечките, които изпълняваха невероятен танц на задните си крака. После наредиха да надуят корабните рогове и екипажите заеха местата си на греблата — отначало от умора или от препиване мнозина се движеха непохватно. Все пак се придвижваха бързо по течението на реката и този път наблюдателните кораби не застанаха на пътя им, макар че екипажите си размениха доста язвителни забележки. Нощта прекараха на котва в устието на реката. След това Гудмунд и Орм се разделиха и поеха всеки по своя път.
Юлва понасяше добре пътуването по море, но все пак се надяваше да не продължи дълго — на кораба беше много тясно. Орм я успокояваше, че обикновено в този сезон времето е хубаво и надали ще ги забави.
— Но ще трябва да се отклоним — добави той, — за да посетим един хълм край Йелинге.
Тя не беше убедена, че ще постъпят разумно, ако се опитат да вземат огърлицата сега — никой не знаеше какво е положението в Ютланд, нямаше представа дори кой седи на трона в двореца. Но Орм настояваше, че иска да уреди този въпрос, преди да се завърне в родината.
— Независимо кой владее Йелинге — продължи той, — крал Свен или крал Ерик, малко вероятно е да го заварим у дома по това време, когато всички владетели обичат да воюват. Ще се промъкнем на брега нощем и ако имаме късмет, жив човек няма да разбере, че сме там.
Брат Вилибалд с удоволствие плаваше по море, макар и да бе разочарован, че никой не се разболя. Най-много обичаше да седи до Рап, когато управляваше кормилното гребло, затрупваше го с въпроси за южните земи и за приключенията му там; и макар че викингът не бе особено разговорлив, двамата сякаш се сприятелиха.
Заобиколиха най-северния нос на Ютланд и се насочиха на юг. без да срещнат по пътя си кораби, но след това вятърът се обърна срещу тях и трябваше да гребат усилено; веднъж дори се наложи да се прислонят край брега, за да изчакат бурята да стихне. Пристигнаха при устието на реката, разположена южно от Йелинге, през нощта. Небето вече бе започнало да придобива зеленикавия оттенък на зазоряването, когато най-после Орм закотви кораба на брега недалеч от двореца. Той нареди на брат Вилибалд, Рап и двама добри воини от екипажа да го следват, но накара Юлва да остане. Тя не искаше да му се подчини, но Орм настоя.
— Такива неща ще решавам аз — рече той, — пък каквото ще да става. Брат Вилибалд познава мястото не по-зле от теб; ако срещнем някой и започнем бой, а това е много вероятно, защото вече се развиделява, ще е най-добре да си тук. Няма да се бавим.